България и Румъния все още в "сивата зона"

Странен за еврократите изглежда и фактът, че любимият еврокомисар на българите е сънародничката им Кристалина Георгиева. В много държави-членки на ЕС гражданите дори не знаят кой ги представлява в Брюксел.

Когато ЕС замрази средства за България през 2008 г., правителството загуби властта  година по-късно. В Румъния пък по-строгите закони и независимият орган за борба с корупцията с подкрепата на ЕС поряза имунитета на иначе безнаказаните политици.

ЕС продължава да има значение в България и Румъния, отчасти защото и двете страни се чувстват далеч от кризата в еврозоната. И двете държави са се сблъсквали с далеч по-извънредни ситуации в миналото си и не изпитват много съчувствие към фискалните грешници, като например Гърция, където гражданите са приблизително три пъти по-богати.

"Ние не подкрепяме страните, които нарушават правилата", казва Николай Младенов, външен министър на България.

Същевременно обаче нито една от двете държави е модел за стабилно икономическо управление. Протестите срещу икономическите мерки в Румъния докараха политическа криза и свалиха правителството, а чуждестранните инвеститори в България все повече изстиват към нея.

Фискалните позиции на София и Букурещ обаче са добри. Освен това и двете държави с готовност подписаха фискалния пакт, който поставя законови рамки на заемите.

Основната причина шенгенското членство и за България, и за Румъния да бъде отложено е, че и двете държави все още се учат да следват правилата. Ако си бяха написали домашното, и двете страни щяха от години да “плуват” в Шенген.

ЕС обаче е настроен недоверчиво. Това отчасти се дължи и на кризата с еврото. Другото опасение е, че вълна от нелегални емигранти ще залее проспериращите членки на ЕС.

Настроенията в Еврообщността отразяват и различието в политическите култури. В последно време България получава хладни оценки от Брюксел заради постоянния бандитизъм и нарушената свобода на медиите. Други обаче смятат това отношение за несправедливо, защото проблемите на най-новите членове на Евросъюза бяха известни още когато те бяха само кандидати.

В края на 90-те години стана ясно, че бившите социалистически републики се развиват на две скорости. Още тогава румънците заявиха, че се страхуват да не останат в “сивата зона” между Русия и Запада. Приемането им в НАТО и ЕС приспаха тези опасения, но с шенгенския въпрос те се възродиха.

България и Румъния като че ли гледат по-позитивно, тъй като им стига един поглед към Молдова, за да си припомнят какво е извън Еврообщността. От по-богата половина на Европа чашата изглежда сякаш е наполовина празна.