NYT: Ще доведе ли необходимостта от еврооблигации до политически съюз в ЕС?

За изпитващите затруднения страни от еврозоната издаването на общи еврооблигации би било благороден жест на европейска солидарност и ключов инструмент за гарантиране на стабилността на общата валута.

За германците и няколко други европейски нации обаче еврооблигациите звучат все едно да гарантирате дълговете на фалирал роднина, с който сте в лоши отношения от години, пише New York Times.

Подобни сравнения доминираха дебата, който остави европейците дълбоко разединени по този толкова съществен въпрос – трябва ли страните от еврозоната да издават общи еврооблигации, за да осигурят достъпно кредитиране за тези, които не могат да си го позволят?

Въпреки ожесточения дебат и реалните рискове за еврото, произтичащи от политическите сътресения в Гърция и лошите кредити в Испания, еврооблигациите остават една съвсем имагинерна идея.

За момента единственото сигурно нещо е, че Германия и някои други кредитоспособни страни от Северна Европа се противопоставят на подобни предложения в краткосрочен план.

Междувременно новоизбраният френски президент Франсоа Оланд изглежда решен да ускори този процес, въпреки че не е уточнявал, как точно смята да направи това.

“Вие не може да разберете за какво говори Франсоа Оланд, когато споменава еврооблигациите“, казва Джак Делпла, член на Френския съвет за икономически анализи, който съветва френското правителство. „Безплатен бар с германски пари за Гърция и Испания? Не, това няма да проработи.“

На срещата си в Брюксел миналата седмица европейските лидери се договориха единствено, че идеята за еврооблигациите трябва да бъдат допълнително проучена.

Еврооблигациите обаче се радват на широка подкрепа сред икономистите. Сред техните привърженици е и Кристин Лагард, изпълнителен директор на Международния валутен фонд (МВФ).

Миналата седмица Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) също призова за приемането на някакъв вариант на общи еврооблигации.

Може и да е изненадващо, но общата дългова тежест в еврозоната като процент от брутния й вътрешен продукт (БВП) е по-ниска от тази в САЩ - 87% спрямо над 100% в Америка.

Проблемът в Европа разбира се е, че някои страни от Южна Европа дължат твърде много пари и са изгубили доверието на инвеститорите.

Основният аргумент на привържениците на еврооблигациите е, че по този начин може да се създаде дългов пазар с дълбочината на този в САЩ и да се избегне преструктурирането на испанския и италианския дълг.

Ето защо в момент, когато Гърция е на път да бъде изгонена от еврозоната, а Испания се опитва да овладее задълбочаваща се банкова криза, европейските лидери нямат друга алтернатива освен да започнат да издават еврооблигации, коментират анализатори.

„Ако в най-скоро време нямаме общи еврооблигации - най-късно догодина - южноевропейските страни ще фалират“, казва Делпла.

Проблемът е, че въпросът за издаването на общи еврооблигации повдига и фундаменталния въпрос за естеството на Европейския съюз (ЕС).

“Непосредствено зад предложението за еврооблигациите стои идеята за политически съюз“, казва Юри Дадуш, анализатор на Carnegie Endowment for International Peace във Вашингтон.

“В момента, в който кажете: Дайте ни половината от данъчните си приходи, разговорът става много сериозен“, казва Дадуш. „Говорим за предоставяне на сериозна част от националния  суверенитет.“