Дълговата криза - началото на края или краят на началото за еврото?

Когато архитектите на еврото започнаха да подготвят плановете за неговото създаване още през 80-те години на ХХ век, икономистите ги предупредиха, че един жизнеспособен паричен съюз изисква повече от независима централна банка и рамка за бюджетна дисциплина, пише икономистът и директор на Института "Брюгел" в Брюксел Жан Писани-Фери за project-syndicate.org.

Резултатите от редица проучвания, посветени на асиметриите в бъдещата европейска валутна общност, показваха неадекватността на общата парична политика, слабостта на каналите за приспособяване в условията на отсъствие на трансгранична мобилност на работната сила и нуждата от фискален съюз, който да включва механизми за подпомагане на затруднени държави.

Бившият президент на Бундесбанк Ханс Титмайер обичаше да цитира средновековният френски философ Никола Оресме, според който парите не принадлежат на княза, а на общността. Въпросът е в това коя политическа общност би подкрепила еврото, коментира Писани-Фери.

Според него всички предупреждения в миналото са били вдъхновени от дълбоките съмнения за успешното европейско парично обединение. “Някои от тях просто искаха да подчертаят, че европейците се нуждаят от по-добре оборудвани и силни кораби за пътуването”, допълва той.

“Посланието беше просто: националните правителства трябваше да направят своите икономики годни за участие в паричния съюз, а еврото трябваше да бъде подкрепено от по-дълбока икономическа интеграция. Единната валута се нуждаеше и от политическа легитимност”, посочва икономистът.

“В крайна сметка лидерите по онова време, особено германският канцлер Хелмут Кол, френският президент Франсоа Митеран и неговият наследник, Жак Ширак, пуснаха в морето да плава лекия кораб”, посочва Писани-Фери.

“На икономическия фронт те се съгласиха да градят съюз, основан на парична справедливост и неприложими обещания за фискална дисциплина. На политическия фронт те бяха съгласни на всичко, така че европейската система на управление още тогава беше мъртвородена”, допълва той.

Други хора обаче, сред които и председателят на Европейската комисия Жак Делор, открито осъдиха този тесен подход, макар и да не подложиха на критика самите архитекти на еврото, въпреки че знаеха, че рожбата им е недоносена, пише икономистът.

Критиците тогава приеха, че с течение на времето ще се създаде импулс за реформите на национално ниво и за задълбочаването на икономическата интеграция, както и за достигането на някаква форма на политическо обединение. “В края на краищата подходът “на парче” помогна за изграждането на Европейския съюз (ЕС). Поддръжниците на еврото очакваха да се случат някои драстични промени”, посочва Жан Писани-Фери.