Дълговата криза - началото на края или краят на началото за еврото?

“Последните обаче сгрешиха в предположението си. От подписването на Договора от Маастрихт през 1992 г. до десетата годишнина на еврото през 2009 г. изобщо не се виждаше импулс за създаване на обща европейска система на управление”, коментира той.

След като се съгласиха да делегират отговорността за валутната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), повечето правителства оказват жестока съпротива при всеки намек за по-нататъшно прехвърляне на суверенитет.

Това, което не се случи чрез плавна еволюция обаче, сега започва да се случва заради кризата, коментира икономистът. Европейците вече започнаха да дискутират въпросите за управлението и разрешаването на кризата, за които преди това категорично отказваха да говорят.

Същевременно правителствата, под безмилостния натиск на дълговите пазари, започнаха да правят важни структурни реформи, които считаха за немислими само преди няколко тримесечия.

Пазарите обаче искат много повече, посачва Писани-Фери. “Пазарите все повече настояват за отговори на много въпроси. Един от тях е дали европейците ще се съгласят да споделят част от разходите по кризата. Кредиторите на Гърция вече поеха част от бремето. Ако обаче друга държава изпадне в същата ситуация, дали това ще прехвърли тежестта върху външните кредитори”, продължава експертът.

Друг въпрос, който според Писани-Фери остава без отговор, е дали европейците ще се споразумеят за създаването на банков съюз чрез европеизация на надзорните органи и гарантирането на депозитите.

“Всички тези въпроси са от жизнено важно значение за бъдещето на общата европейска валута. Въпреки нежеланието си да ги повдигат, европейските лидери са изправени пред неприятната перспектива да отговорят на тях без много да се бавят”, заключава икономистът.

Иронията е, че именно кризата принуждава европейците да направят своя избор. “Гръцката дългова криза ги принуди да създадат механизъм за взаимопомощ. Испанската криза може да ги принуди да се премине към банков съюз. Заплахата от излизане на Гърция от еврозоната пък може да ги принуди да решат най-накрая колко далеч са готови да стигнат, за да създадат жизнеспособен фискален съюз”, пише експертът.

За много хора последните събития бележат началото на края на еврото, допълва той. “В зависимост от това как европейските лидери отговорят на поставените въпроси обаче днешната криза може един ден да бъде запомнена като края на началото”, заключава Писани-Фери.