Политиците рисуват новата Обединена Европа върху по-малко платно

Колапсът на този голям експеримент - форма на мирно сътрудничество, който ограничава правомощията на националните държави, но не посяга на националните идентичности, ще служи като поучителен пример за политическите лидери на други континенти, допълва той.

Въвеждането на еврото през 1999 г. е самостоятелно и съзнателно усилие с цел да се ускори обединението на Европа и да се разшири влиянието й. В условията на криза опасността в момента се крие в това, че неосъщественото реално европейско обединение и нежеланието да се направи повече ще доведе до разпад на еврозоната и ще се подкопае единния европейски пазар.

В повечето държави широката общественост продължава да си представа политиката в национален, а не общоевропейски план. Разстоянието между институциите на ЕС и избирателите никога не е било по-голяма. Финансово затруднените избиратели пък все по-често се вслушват в призивите на откровено ксенофобски политически сили, което още повече заплашва да разруши и без това крехката интеграция в Европа.

Дори водещи политици се заиграват с мисълта, че проблемите на еврозоната ще бъдат разрешени, ако Гърция – пример за корупция, разпуснатост и политически инфантилизъм, се откаже от еврото.

Освен опасността от неконтролируемо разпространение на финансовата “зараза” в други европейски страни, подобна стъпка би довела и до дълбоки политически последици. Ако Атина се откаже от еврото, по-нататъшна интеграция и осъществяване на истински Европейски съединени щати би било невъзможно.

Кризата обаче налага осъществяването на по-тясна интеграция, ако политиците наистина държат на европейското бъдеще.

Френско-германските различия, видни и в сегашната криза, не са нещо ново за ЕС. Възможно е двете страни да запазят жива някаква версия на европейското единство. Това обаче ще бъде по-скоро една политическа федерация или фискален съюз, който ще е ограничен по обхват. В него дори няма да влязат всички стари държави-членки на ЕС.

Ясно е, че бъдещето на свободната и обединена Европа е въпрос на късмет и на здрав разум. Дали обаче обединена Европа няма да бъде нещо по-малко от цялото? Предстои да разберем.