Новият европейски регулатор - първата, но най-лесна стъпка към банков съюз

Бюрократичната летаргия в Брюксел през август е привидна. В столицата на Европейския съюз (ЕС) ще кипи извънреден труд, за да може през следващия месец да бъде представен новият банков регулатор, който ще наблюдава финансовите институции в държавата от еврозоната, пише The Wall Street Journal.

Предложението, което трябва да бъде подготвено до 11 септември, е първата стъпка към сформирането на европейски банков съюз. Сформирането на новия надзорен орган беше договорено на срещата на върха на евролидерите през юни в опит да се прекъсне връзката между немощните банки и правителствата с нестабилни финанси, която подкопава доверието в еврото.

Това е първата стъпка към основаването на банковия съюз в еврозоната, но и най-лесната, отбелязва изданието. Създаването на нов регулатор само по себе си не включва обединяването на националните финансови рискове, както се изисква при другите необходими елементи на банковия съюз – фонд за рекапитализиране на банките и фонд за гарантиране на депозитите.

Дори и сформирането на нов регулатор обаче е изпълнено с политически минни полета, предупреждава изданието.

Европейската централна банка (ЕЦБ) също може да се възползва от законово гарантираните й права, които й позволяват да изпълнява известни регулаторни функции. За разлика от сегашния банков регулатор, чиято репутация беше разклатена заради банковите стрес тестове, ЕЦБ в момента се наслаждава на политическа подкрепа, особено от Берлин.

Централната банка на еврозоната обаче има редица недостатъци в ролята й на надзорник. Един от тях е, че може да се компрометира независимостта й като парична институция и да се генерират евентуални конфликти на интереси между мандатът й за борба с инфлацията и желанието да възвърне доверието в банките.

Другите недостатъци са свързани с липсата на опит на ЕЦБ като надзорен орган. Това е проблем, особено когато лидерите искат надзора да заработи през следващата година. Това означава неизбежно, че ЕЦБ няма да надзирава банките от еврозоната, а повечето от тях вероятно ще продължат да бъдат наблюдавани от националните регулатори.

Никола Верон от института Bruegel очаква националните регулатори да продължат да съществуват поне на първо време от основаването на банковия съюз. Освен това някои правителства вероятно ще търсят начин да изключат от по-широкия надзор ключови банки, както планира да направи Берлин със спестовните си банки.

“Такива изключения не са препоръчителни от гледна точка на политиката на последователността и ефективността, но може да са неизбежни, за да се постигне политически консенсус поне в началната фаза на изграждането на банковия съюз", каза Верон.

Остава въпросът каква ще бъде евентуалната задача на единния надзорен орган: да контролира всички банки или просто да избере някои от тях.Това поражда и селективен проблем – кои банки да подлежат на наблюдение от новия регулатор.

Вероятността надзорът върху банките в еврозоната да бъде разделен притеснява някои от финансовите институции. Те се опасяват, че ще бъдат поставени в неизгодна ситуация спрямо техни конкуренти от еврозоната и ЕС.

Това поражда и съмнения дали единният европейски банков пазар би могъл да устои на това “упражнение”.