Ниските лихви изяждат спестяванията

Поради тази причина икономистите остават несигурни, дали успехът на тази стратегия ще се повтори.

Много от големите икономики вече отбелязват забавяне, ако не изцяло свиване. Действията, предприети от правителствата за запазване на ниски лихви, могат да ограничат средствата на спестителите и да принудят пенсионните фондове и нестабилните банки да поемат допълнителен риск. Накрая е възможно този риск да отблъсне частните клиенти, които търсят заеми.

Правителствата пък имат различни механизми за запазване на изкуствено ниските разходи по финансиране. Китайското правителство има властта да диктува размера на средствата за отпускане и точния лихвен процент само с едно обаждане до банките.

„Принуждавайки ги да отпускат кредити на ниски лихвени проценти, централната банка на Китай един вид облага банките. От своя страна пък тя се реваншира на банките, изисквайки още по-ниски лихви за депозитите. Накрая потребителите също биват обложени“, посочва Николас Ларди, старши научен сътрудник в Peterson Institute for International Economics.

Ларди допълва, че реалните лихвени проценти за едногодишните депозити са под нулата от 2003 г. насам. Китай строго контролира колко пари излизат от страната, за да не могат да бъдат търсени по-високи лихви в чужбина. В резултат от това китайските семейства инвестират нарастващите си доходи в недвижимо имущество. От своя страна тези инвестиции доведоха до огромни балони на жилищата в някой градове.

Демократичните държави обаче използват по-заобиколни методи и техники за поддържане на ниски лихвени проценти.

„Те трябва да търсят подкрепа от пенсионните фондове, местните застрахователи, банките и изобщо всички налични купувачи, които могат да намерят за финансиране на държавния дълг“, казва професор Кармен Райнхарт от Kennedy School of Government в Харвард. 

Например Ирландия и Франция изискаха, или по-точно „поощриха“, пенсионните фондове да инвестират допълнително в държавен дълг.

В Испания пък отслабналите банки са с вързани ръце и бяха принудени да отпускат средства на правителството. Това причини спад в лихвените проценти при депозитите. Правителството надхитри инвеститорите, които искаха да вложат парите си другаде, слагайки таван върху средствата, които могат да бъдат изтеглени от банковите сметки.

В САЩ Федералният резерв (Фед) изкупува правителствени облигации, за да държи лихвените проценти още по-ниски от това, което иначе пазарите биха платили. Но не бива да забравяме, че лихвите там са достатъчно ниски и без друго, защото инвеститори от цял свят купуват американските ДЦК заради сигурността им.

За последните четири години американското правителство спести трилиони долари от плащания по лихви благодарение на на практика нулевия основен лихвен процент, фиксиран от Фед. Ако процентите днес бяха такива, каквито бяха през 2007 г., хазната щеше да плаща двойно по-големи вноски за обслужване на дълга си.

Въпреки че исторически инфлацията в САЩ е на доста ниско равнище, нищожните лихвени проценти унищожават спестяванията на потребителите.

Не може да се спори, че всяка икономическа политика създава печеливши и губещи. Също така изглежда невъзможно управляващите нарочно да жертват пенсионерите, за да стимулират икономиката или да намалят държавния си дълг. По-вероятният вариант е по-възрастните американци и всички други спестители да са станали неволно жертви на политики, стремящи се към други икономически цели. А именно - по-лесното финансиране на потребителите и компаниите.