Защо Испания може да се съвземе по-рано от очакваното?

В началото на петата поредна година на рецесия за испанската икономика на хоризонта се забелязват първите признаци на възстановяване, пише CNBC.

През последните 4 години дисбалансите между Испания и страните от ядрото на еврозоната до голяма степен бяха коригирани – инфлацията, която през 2008 г. достигна 4,3% през 2009 г. се оказа негативна и вече е под 3% въпреки рязкото нарастване на непреките данъци. В същото време разликата в цената на труда, която достигаше 19%, сега е едва 9%.

Дефицитът по текущата сметка също се е свил от 10% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2007 г. до 2% през 2012 г.

Заплатите в публичния сектор бяха понижени с между 10% и 25%, докато в частния сектор съкращенията достигнаха 20% - 40%. Накратко Испания възвърна конкурентоспособността си и е в позиция да се облагодетелства от растежа на търговските си партньори.

Освен това преструктурирането на финансовия сектор в страната почти е приключило (отчасти на цената на по-висок публичен дефицит), докато понижаването на дълговата тежест на банките бавно продължава.

Испания изпълнява исканията на еврозоната за реформа на пазара на труда и фискалния баланс. Мерките бяха необходими, за да може икономиката на страната да бъде балансирана. При това администрацията прояви достатъчно решимост да проведе тези реформи, въпреки че беше ясно, че непосредственият ефект ще е негативен – задълбочаване на рецесията.

И наистина, въпреки че в условията на икономически спад дефицитът на страната - следствие от спукването на ипотечния балон - беше понижен от 11,2% през 2009 г. до 9,4% през 2011 г., цената за това се оказа още по дълбока рецесия. През 2007 г. Испания имаше бюджетен излишък от 1,9%.

Платената за консолидацията цена беше много висока – 6 млн. безработни, представляващи 26% от работната сила на страната. Социалното недоволство срещу извършваните корекции обаче все още е умерено.

Все пак според повечето наблюдатели, освен ако до края на годината не станем свидетели на  възстановяване, социалната ситуация в страната може драстично да се влоши.

За възстановяването няма как да се разчита на вътрешни фактори. Потреблението остава ограничено от високите нива на задлъжнялост и огромната безработица, докато инвестициите в частния сектор страдат от липсата на кредитиране. Тези ограничения няма да изчезнат и вероятно ще се отразят на растежа.

Въпреки това не липсват и основания за оптимизъм. Първо - доброто състояние на испанските износители, които в дните на рецесията успяха да разширят пазарния си дял. Производителите на стомана и химикали в Испания генерират 26% от износа на страната.

Второ, наблюдаваме възстановяване на доверието на инвеститорите в испанската икономика и правителството, което изглежда решено да продължи реформите.

Повишеното доверие може да помогне и за облекчаване на графика за фискална консолидация, както и за завръщане на чуждестранните инвеститори като алтернатива на рязко ограниченото вътрешно кредитиране.

Ситуацията, при която изтичането на капитали е достигнало 20% от БВП през 2012 г., определено е ненормална. Преди кризата преките чуждестранни инвестиции възлизаха на 10% от БВП. Предприетите мерки и скоростта на корекцията обаче ще помогнат за възстановяване на доверието в стабилността на испанската икономика.

Не на последно място консолидацията на банковата система може да разкрие пътя за успешни преговори около дълговете на страната – поредната пречка за растежа. Историята ни учи, че спукването на всеки голям инвестиционен балон води до някаква форма на дългово преструктуриране и Испания едва ли ще се окаже изключение.