Централните банки купуват злато с най-бърз темп от 1964 г.

Моментът, в който златото навлезе в мечи пазар, е учудващ, тъй като факторите, които подкрепяха бичия пазар през последните няколко години остават налице. Централните банки печатат пари с безпрецедентни темпове, за да подкрепят растежа, европейската дългова криза се разпространява, а Международният валутен фонд (МВФ) е сред институциите, които са все по-песимистични за глобалната икономическа перспектива.

И все пак сега инвеститорите обръщат гръб на актив, който традиционно е приеман за хедж срещу обезценяването на валутите и фискалните сътресения.

В края на 2012 г. централните банки са притежавали 31671 метрични тона злато, което представлява около 19% от всичкия метал, който някога е бил добиван, разкриват данни на Световния съвет по златото (WGC). През 1971 г. президентът Ричард Никсън официално премахна златния стандарт, който фиксираше курса на щатския долар спрямо златото.

Златните резерви на централните банки достигнаха своя пик през 1965 г., когато възлизаха на 38347 метрични тона. През 90-те години редица страни от Канада до Великобритания и Белгия продадоха над 2000 тона злато, с което допринесоха за спад на цената на благородния метал с 28%. Това от своя страна накара през 1999 г. 15 централни банки да подпишат споразумение, ограничаващо размера на годишните продажби на златни активи, които могат да си позволят.

През 1958 г. Великобритания разполагаше с вторите по размер златни резерви в света, докато днес авоарите на Обединеното кралство са на 18-то място. За периода 1999 г. - 2002 г. тогавашният британски премиер продаде 400 тона злато на цена между 256,75 долара и 296,5 долара за тройунция. Набраните средства бяха инвестирани в долари, евро и йени.

Morgan Stanley очаква до края на 2018 г. централните банки да придобият още 655 тона, докато според WGC още през тази година ще бъдат купени най-малко 450 тона.

През март Русия и Казахстан разшириха златните си резерви за 6-ти пореден месец, сочат данни на Международния валутен фонд (МВФ), публикувани днес. Златните авоари на Русия са нараснали с 4,7 тона до 981,6 тона, докато тези на Казахстан с 1,2 тона до 122,9 тона.

Мечият пазар е удар за всички инвеститори, които очакваха, че стимулите на централните банки и удвояването на правителствените дългове за последните 5 години до 22,9 трлн. долара ще обезценят финансовите активи и ще повишат търсенето за традиционни убежища като златото.

Японската централна банка (ЯЦБ) и Федералният резерв (Фед) обявиха, че ще продължат да изкупуват облигации, докато МВФ понижи прогнозата си за глобалния растеж през 2013 г. за 4-ти път от юли.

С най-големи златни резерви разполагат САЩ и Германия. Златото съставлява над 70% от общите резерви на двете страни. Като цяло, както Фед, така и Bundesbank не са продавали или купували злато през последното десетилетие.