Мит ли е предимството на банките, които са твърде големи, за да фалират?

В банковия сектор най-големите институции са най-рискови. Техният ливъридж е 50 пъти по-висок от средното за една американска компания. Банките не са в състояние да постигнат икономии от мащаба. Трудно е да се определи и на какви нива на лихвените проценти банките заемат средства, особено ако кредиторите включват и данъкоплатците в нивата на риск.

4. Големите банки заслужават да заемат средства на ниски лихви, защото кредиторите им никога не претърпяват загуба.

Анализаторите на Goldman Sachs твърдят, че, когато големите банки изпаднат в криза, никога няма да им се наложи да спасяват депозантите си чрез техния Фонд за гарантиране на влоговете. От това правят заключението, че големите банки са по-стабилни и достойни да заемат средства на ниски лихви.

Но чакайте малко... Това не е ли аргумент, който подкрепя предимството да си „твърде голям, за да фалираш“? Фактът, че банките не са прибягнали до услугите на Федералната корпорация по депозитно застраховане означава, че просто правителството не трябва да позволява такава екстремна ситуация да се случи. От друга страна малките банки се възползват от защитата, която осигурява Корпорацията, защото правителството допуска те да фалират. А преди известно време самата Федералната корпорация по депозитно застраховане заяви, че ще започне да убеждава обществото, че такова понятие като „твърде големи, за да фалират“, вече няма.

5. По време на последната финансова криза правителството всъщност спечели от спасяването на банките.

Разглеждайки инвестициите, които правителството направи в най-големите американски банки чрез програмата TARP (Troubled Assed Releif Program), която е била използвана за държавен натиск върху финансовия сектор, анализаторите откриват, че Министерството на финансите е генерирало 24 млрд. долара печалба.

Но добре, това вече сме го чували. Абсурдно е разходите за възстановяването от финансовата катастрофа да се измерват с възвръщаемостта, която би генерирало спасяването. Сътресение само в една голяма банка предизвиква по-голяма по размер криза, с мощни икономически последици. Държавният дефицит и дълг се увеличиха рязко, докато данъчните приходи намаляха, в опит правителството да се справи с проблемите на милионите безработни.

Централната банка на Англия е изчислила, че икономическите последици от системна банкова криза се равняват на 10% от БВП на страната. За САЩ това възлиза на повече от 15 млрд. долара. Анализът на Goldman Sachs просто заобикаля този въпрос. Той не предлага решение за справяне с „външните ефекти на банковите фалити“.

Развръзката ще дойде на фона на усилията на Конгреса да спре да осигурява помощи за закъсалите банки. Нещо повече – сенатор Шерууд Браун, демократ от Охайо, и сенатор Дейвид Витър, републиканец от Луизиана, предлагат рязко да се увеличат капиталовите изисквания за големите банки. Според тях това ще бъде гаранция, че те няма да фалират, а дори ще ги насърчи да станат по-малки.

Директорите на банките смятат, че най-доброто решение, което Конгресът може да вземе, за да не предоставя помощи на застрашените банки, е просто да се престори, че не разполага с нужните средства. Искрено се надяваме, че депутатите няма да се заблудят.