До 2050 г. наводненията могат да нанесат щети за 1 трлн. долара

„Цифрите са страшни и е много вероятно да са подценени“, коментира Майк Бек, морски учен от организацията Тhe Nature Conservancy. Той изучава последиците, които наводненията нанасят върху крайбрежните райони, но не е участвал в цитираното проучване.

„Не се включих, защото моите колеги използват консервативни оценки за развитието на крайбрежните зони. Те просто установяват, че рискът от покачването на морското равнище се увеличава“, продължава Бек. Според него има доказателства, че увеличаващата се интензивност на бурите ще предизвика още повече и по-големи по размер наводнения. Като недостатък на изследването той посочва пропуснатата оценка за размера на щетите върху екосистемите.

„Крайбрежните влажни зони, пясъчните дюни, мангровите гори, кораловите рифове и други природни чудеса изиграват значителна роля в защитата срещу покачването на морското равнище и бурите“. На това мнение е морският еколог от Института по околна среда Stanford Woods Кейти Аркема. Наскоро и тя публикува свое изследване в списание Nature Climate Change, отнасящо се до ролята на крайбрежните зони за защитата на хората и тяхното имущество.

Тя остава изненадана, че в новия анализ не е отразена стойността на значими компоненти на екосистемите като пясъчните дюни и кораловите рифове – те почти не са засегнати. Но въпреки това изтъква приноса на изследването на своите колеги. „То ни дава поглед върху най-уязвимите крайбрежни зони и изтъква важността на превантивните мерки, които трябва да ни помогнат да намалим разрушителния ефект на наводненията“, коментира Аркема.

Стефан Алегат казва още, че изследването насърчава предприемането на инвестиции в инфраструктура, отнасящи се до конкретни защитни мерки, но отбеляза, че съществуват ограничения за това, което може да се постигне само с диги и предпазни бариери.

За да успеят стратегиите за приспособяване към промените в средата, те трябва да се синхронизират с конкретните защитни мерки и със защитата на екосистемите. Например, влажните зони или мангровите гори могат да поемат част от енергията на приближаваща буря преди тя да връхлети.

„Дори и при наличието на тези протекции най-лошото е неизбежно. Защитата може да се провали. И поради тази причина трябва да имаме резервен план – добро управление на кризи, управление на преустройството на териториите и също така международно сътрудничество, когато една страна, особено ако тя е по-бедна, бъде засегната сериозно от такова бедствие“, казва в заключение ръководителят на изследването.