Как възстановяващата се еврозона се стреми да се справи с дълговете?

Историците, които през последните три десетилетия изучават предишните периоди на прекалено високи нива на дълга, казват, че инфлацията, девалвацията, оживеният икономически растеж или избираемото изпадане в състояние на неплатежоспособност често са намалявали тежестта без да причиняват голяма болка.

Никълъс Крафтс, професор по икономика и икономическа история в университета на Уоруик, казва, че ортодоксалният фискален подход на поддържане на големи бюджетни дефицити е позволил на Великобритания да намали нивото на своя дълг през последния век след войната с Наполеон от 200% като дял от БВП до 25% през 1913 г. в навечерието на Първата световна война.

Още една тактика, използвана успешно от САЩ и Великобритания след Втората световна война беше „финансовата репресия“ (отрицателни реални лихви), която позволяваше по-нисък бюджетен излишък и която намали натиска върху публичните финанси.

Банките и инвеститорите бяха възпрепятствани от капиталовия контрол и размера на задължителните резерви, плащайки ефективен „инфлационен данък“, който спомогна за намаляването на съотношението на публичния дълг.

Оживеният икономически растеж, подхранван от повишаването на производителността и от бейби бума спомогна за намаляване на дълговия товар през 50-те и 60-те години на XX век. Но това не изглежда вероятно да се случи в близко бъдеще, имайки предвид застаряващите общества, хроничната безработица, депресираното търсене и високите спестявания.

Крафтс казва, че дефолтите през ХХ век варират от тоталното отписване на руския дълг след приетата резолюция в Съветския съюз за частично или цялостно отлагане на плащанията до сключването на дългови споразумения в държавите от Латинска Америка през 30-те години.

Западните държави се опитаха да отложат или да предотвратят дефолтите в Латинска Америка през 80-те години на ХХ век заради експозициите на техните собствени банки – какъвто е и случаят в еврозоната, което довежда до продължителните опити за измъкване сам от ситуацията.

„През 30-те години на ХХ век девалвацията и изпадането в неплатежоспособност несъмнено щяха да бъдат отговора на текущите проблеми на еврозоната, защото държавите все още притежаваха свои собствени валути“, коментира Крафтс. „Но що се отнася до еврозоната, по-вероятно е да видим опитите за измъкване от ситуацията в стил 80-те години на ХХ век.“

Европейските политици казват, че „финансовата репресия“ е най-трудният политически ход за намаляване на дълга, докато се опитват да стимулират растежа и производителността чрез икономически реформи.