САЩ все още са световният лидер

Развиващите се пазари от своя страна имат склонността да търсят съперничеството или поне автономия, корените на което може би следва да търсим в така наречената „психология на растежа“. Те обаче знаят, че прекалено агресивен подход спрямо САЩ би застрашил техните глобални икономически интереси и свободното придвижване на стоките им по морските и въздушните пътища.

Това важи в особена степен за Китай, защото нейната вътрешна стабилност и външно влияние зависят до голяма степен от способността й да поддържа силен икономически растеж, което изисква все по-голям ръст на вноса на енергийни и други природни ресурси.

За да си осигури безпрепятствен достъп до тях, Китай има нужда от стабилност в страните, от които ги получава, както и на пазарите, в които може да инвестира, и в коридорите, които я свързват с доставчиците ѝ. А възможността на Китай да си осигури тези условия е силно ограничена (в Персийския залив например) и силно зависима от американските военни сили.

Накратко, намирането на баланса между порива за съперничество и този на въздържание е най-важното нещо в съвременната външна политика. А засега световният баланс накланя везните към въздържанието.

Разбира се, САЩ непременно ще се изправят срещу нови предизвикателства, всички от които можем да видим в Украйна. Държавите ще бъдат поставени на кръстопът дали да поддържат връзките си със САЩ, или да създадат нови такива с Китай. Сложната глобална система, в която са вплетени американските интереси, ще тества способностите на американската дипломация.

Може би най-големите трудности ще дойдат от вероятността развиващите се икономики да предпочетат самостоятелност вместо съюз. Китай и Индия може и да не са доволни от руските действия в Украйна, но нито една от развиващите се страни не си позволи да гласува срещу Русия на Общото събрание на ООН. Единствено Китай зае най-твърда позиция, като се въздържа в Съвета за сигурност. Развиващите се държави не застават зад Русия, но и не подкрепят Запада в опитите му да я изолира.

В края на краищата, естествената еволюция на света подчертава най-важното предимство на САЩ – възможността им да създават широки и разнородни коалиции. Броят на съюзите и връзките, които те са изградили, включително с някои от надигащите се сили, далеч надхвърля този на която и да е друга световна сила.

Няма съмнение, че САЩ вече не са неоспоримата сила, която бяха в края на Студената война, но засега те остават на водаческото място.