Йелън трябва да e по-убедителна, когато говори за инфлация и заетост

Американската икономика добави впечатляващите 288 000 нови работни места през юни. Безработицата спадна до 6,1% и е най-ниската от септември 2008 г. Водещите индекси на Wall Street подобряват рекордите си почти всеки ден. Производството бележи разцвет. Жилищният пазар се подобрява. Потребителите харчат. Дори General Motors Co. отчете ръст в продажбите си миналия месец, се казва в редакционен коментар на Bloomberg View.

Колебливата икономика може би най-сетне е поела по правилния път. Но какво би могло да се обърка?

Доста неща, ако съдим по казаното от директора на UBS Аксел Вебер. Той и други експерти са разтревожени, както винаги, че инфлационният натиск е налице, а неподготвеният Федерален резерв на САЩ (Фед) няма да успее да спре предстоящата спирала, в която ще навлязат цените и работните заплати. Те казват – лихвените проценти трябва да бъдат повишени по-рано, а не късно.

Те грешат, въпреки че донякъде имат право. Инфлационните измерители се придвижват с известно забавяне. През май цените нараснаха с 1,8% на годишна база, или поне според предпочитания от Фед измерител – цените на стоките за лична употреба минус цените на хранителните стоки и горивата. Тази цифра расте от февруари, когато бе 0,8%, и въобще не е далеч от целта на централната банка от 2 на сто. Индексът на потребителските цени (без цените на хранителните стоки и горивата) бе 2% на годишна база през май.

Това все още не оправдава по-ранното покачване на лихвените проценти. Икономиката се справя по-добре, но лесно може да се преобърне отново – и то лошо, както през първото тримесечие. Заетостта остава необичайно ниска. За пети пореден месеца икономиката на САЩ е създала над 200 000 нови работни позиции. Тя не е правила това от 1999 г. насам. Дори и с това темпо обаче ще бъдат необходими поне още две години, за да бъде достигнато състояние на пълна заетост.

Изглежда обаче, че председателят на Фед Джанет Йелън не се впечатлява от подобни изказвания. След края на редовното заседание на Федералната комисия за отворения пазар (FOMC) тя каза, че около данните за инфлацията се „вдига много шум“. 

В речта си пред Международния валутен фонд тя потвърди миролюбивите си възгледи, заявявайки, че лихвените проценти не трябва да се повишат с цел справяне с прекомерния финансов ентусиазъм. Според нея други инструменти ще са по-подходящи.

Тя е права и по двата параграфа. Но когато става дума за инфлация и работни места, Йелън би трябвало да бъде по-убедителна. Тя трябва да бъде ясна, че Фед ще позволи минимално надхвърляне на инфлационната цел от 2 на сто, ако пазарът на труда остане слаб. Целта си е цел, а не таван.

Също така Йелън трябва да навлезе в дебата за това дали дългосрочно безработните (около 2,1 млн. души са извън състава на работната сила в продължение на година или повече) спомагат за поддържането на работните заплати. Ако не, ако само краткосрочно безработните задържат работните заплати ниски, то тогава са налице още причини за безпокойство относно растящите цени.

В свое изследване Алън Крюгер, който беше председател на Комитета на икономическите съветници към администрацията на президента Барак Обама, предполага, че дългосрочните безработни са толкова откъснати от пазара на труда, че веднага щом се покачат новооткритите работни места, те не се подлъгват да започнат отново работа. Ако дългосрочните безработни не потиснат инфлацията на заплатите, делът на безработните - за целите на борбата с инфлацията – в действителност е само 4%. Заплатите може да тръгнат нагоре по-рано от очакваното.

Към този момент това не е притеснително. Работните заплати бяха статични в периода на възстановяването. Темпът на растеж се движеше около номиналните 2 на сто годишно. А броят на работещите на непълно работно време и желаещи да работят на пълен работен ден през юни се повиши с 275 000.

Посланието на Йелън – това, че тя следи за наличието на инфлация, но не вижда такава, трябва да промени мисленето на Фед относно времето, в което централната банка ще трябва да повиши лихвите – е правилно. Но е важно посланието да се понесе по-ясно – инвеститорите трябва да знаят, че скептиците няма да победят в спора.