Испания се опитва да не се превърне в следващата Гърция

Строгите икономии взеха своето в Испания. Глобалната финансова криза разпали най-дългата рецесия, а втората криза започна през май 2010 г. – малко след въвеждането на суровите мерки.

Според икономиста и мениджър в IESE Public-Private Sector Research Center Луис Торенс Мелих възстановяването от последната криза бе по-голямо в сравнение с възстановяването в периода 2008-2010 г., тъй като правителството оряза още разходи.

Опасенията на някои анализатори относно гръцка зараза остават, но инвеститорите не виждат причина да не инвестират в Испания. И наистина за финансовите мениджъри е трудно да избягват Европа. По последни данни на Bank of America Merrill Lynch от началото на годината американските инвеститори са вложили 66 млрд. долара в европейски акции, като за същия период са изтеглили 109 млрд. долара от щатския фондов пазар.

Волатилността може да дойде по други причини. Резултатите от регионалните и местни избори през май бяха най-лошите за управляващата Народна партия на Испания от 20 години насам, след като гласоподавателите, разгневени от корупционните скандали и мерките за строги икономии, дадоха своя глас за партиите, обявили се против бюджетните ограничения – крайнолявата Подемос (Podemos) и дясноцентристката Сиудаданос (Ciudadanos).

Подемос в частност се обяви против мерките за строги икономии и нейният лидер Пабло Иглесиас е съдружник и привърженик на гръцкия премиер Алексис Ципрас. Ако оставим настрана тази гръцка връзка, някои се тревожат, че партии като Подемос могат да спечелят повече гласове на парламентарните избори, които трябва да се състоят до края на годината. А след това държавните разходи може да скочат рязко.

В едно от последните си интервюта Иглесиас коментира, че победите на левите партии в Испания издават промяната на нагласите спрямо мерките за строги икономии и че европейските лидери трябва да осъзнаят, че южноевропейските икономики отчаяно се нуждаят от някакви облекчения. Но той казва, че пазарите са твърде притеснени за Подемос, която напълно осъзнава, че няма истинска алтернатива на пазарната икономика. Освен това според Иглесиас растежът и дългът остават сред най-големите предизвикателства пред Испания.

Според икономиста в Института за международна икономика „Питърсън“ Якоб Киркегаард Испания има дълбоки проблеми в растежа в дългосрочен план. Например, много младежи напуснаха системата на висше образование по време на годините на бума в строителния сектор и сега са над 40 години, без работа и без умения. Икономистът се опасява, че Испания може да се изправи пред опасността големи групи работещи да не могат да правят нищо друго освен да бъдат сервитьори или касиери.

„Мисля, че сега Испания се намира в средата на течението на реката“, казва Киркегаард. „Те направиха доста гребания, за да излязат от кризата, и в този смисъл успяха, но не мога със сигурност да кажа, че това е страна, която е излязла напълно от кризата, или че няма още реформи или мерки за строги икономии за изпълнение.“