Пет урока от трагедията в Париж

Четвърто, докато Близкият изток и Северна Африка са нестабилни, геополитическите предизвикателства ще останат огромни. И не, няма очевиден изход от това. САЩ до голяма степен вече осъзнаха това, опитвайки се да изградят държавност в Ирак, което не проработи, след това търсейки стратегия за излизане от Ирак, което също не проработи според плана. Научихме това и в Сирия, където просто няма добри опции, сред които да избираме, а само все по-лоши алтернативи.

Имайки това предвид, САЩ и Европа не може да си позволят да останат в такава близост, молейки се, че ще останат недокоснати. Последните събития убедително доказват неуспеха на подобен подход.

Европа е залята от мигранти от провалени или провалящи се страни, и това очевидно скоро няма да спре. Каквито и да са благородните намерения на Европа, предизвикателствата са огромни – определянето на това кои са тези хора, развиването на краткосрочни стратегии за грижа и подслон, планирането на тяхната интеграция и акултурация, знаейки колко трудно е било абсорбирането на предишни поколения от тези региони, както и търсенето на опасни или недоволни лица, които могат да се обърнат срещу новите си страни.

С други думи, ако не отидем в Близкия изток (и Северна Африка), Близкият изток ще дойде при нас, и то по начини, които може да се окажат разрушителни до степен на смъртоносни.

И накрая, кога Европа най-накрая ще се събуди и ще осъзнае, че Израел е част от решението, а не от проблема?

В крайна сметка тероризмът, пред който е изправена Франция – или Белгия, Дания, Германия, Испания, Обединеното кралство и т.н., е близък до този, с който се бори Израел. Някои европейски лидери полагат сериозни усилия, за да отрекат тази очевидна истина, опитвайки се вместо това да намерят различия, които всъщност до голяма степен не съществуват, или твърдейки, че Израел донякъде „заслужава“ това, което му се случва, намеквайки, че това не важи за Европа.

Атентаторите от 11 септември мразеха това, което е Америка. Не се интересуваха коя политическа партия е на власт, защото атакуваха кулите близнаци, когато Клинтън бе президент и още веднъж, когато Буш бе в Белия дом.

Същото се отнася до Европа. Целта е ценностната система на Европа – нейната демокрация, откритост, свобода и секуларизъм.

И да, същото се отнася и до Израел. Терористите от Хамас (с които си сътрудничи Палестинската автономия), подкрепяната от Иран Хизболла, Ислямски джихад и ИДИЛ не искат Израел да съществува. Те не се интересуват от това кой е на власт в Йерусалим или как да постигнат споразумение за установяването на две държави, а от това да наложат властта си върху цялата територия.

Как тогава гарантираме, че варварската трагедия в Париж няма да бъде бързо забравена или просто добавена към нарастващия списък от терористични нападения?

Като преследваме две стратегии наведнъж – отдавайки се на ценностите, които терористите искат да унищожат, и стягайки се и показвайки решимостта си да победим противниците се.

Те имат свой собствен свят – свят, както видяхме, на самоубийствени атентати, обезглавявания, нетолерантност, репресии над жените и задушаване на религиозната доктрина.

Ние имаме нашия си свят – свят, който се стреми към правата на човека, равноправието, свободата на вероизповедание и взаимното уважение.

Независимо дали живеем във Франция или не, трагичните събития от петък в Париж трябва да бъдат онова събуждане, от което светът има нужда и което ни кара да се защитим. 

Темата може да следите тук