Защо еврото още не е спасено

Една диагноза е доста по-стара от евтото: „Един паричен съюз може да функционира в дългосрочен план само ако е налице висока степен на икономическа конвергенция". Тази диагноза бе обявената от бившия президент на Европейската комисия Жак Делор, французин и убеден европеец, още през 1989 г. - преди въвеждането на еврото. Но надеждата, че общата валута ще означава, че страните ще се сближат по-тясно икономически, не се осъществи и до днес, пише в свой анализ германският Handelsblatt.

Още по-лошо:  както показва ново изследване на института на Жак Делор Berlin и на фондация Bertelsmann, от въвеждането на единната валута членките на валутния съюз са се раздалечили още повече една от друга. „Днес е ясно, че еврото донесе не конвергенция, а дивергенция", казва Хенрик Ендерлайн, директор на института на Жак Делор, преед Handelsblatt.

Еврото действа като икономически раздалечител. Това се отнася и за конкурентоспособността, която е много различна, така и за инфлацията, обществените разходи, безработицата и така нататък. От избухването на еврокризата преди пет години насам тази тенденция се ускорява.

Въпреки това Ендерлайн счита радикалните мерки за погрешни. „Премахването на еврото би било глупаво", казва той. „Разходите ще са много по-високи от потенциалните печалби. Дори и в дългосрочен план. Вместо това проучването предлага най-сетне да се направи нещо сериозно за това сближаване.

За да може еврото да оцелее, страните трябва да се сближат икономически, се казва в проучването от 33 страници. Назовават се три показателя: очаква се инфлацията във всички държави да е приблизително еднаква. Конкурентоспособността не трябва да се различава твърде много. А всички членки е нужно да поддържат баланс между увеличаването на заплатите и производителността. И на трето място – трябва да се избягват високи вносни или износни (в случая на Германия) излишъци.

„Ние трябва да върнем процесите на конвергенция в еврозоната към живота", казва Ендерлайн. Това обаче може да има значителни последици. „Това означава, че икономическите политики на страните трябва да се ориентират повече към нуждите на еврото". А от политическа гледна точка това е доста трудно, както може да се предположи от трите изброени по-горе критерия.

Да вземем за пример конкурентоспособността. За нивата на заплатите в Германия решенията се вземат от синдикати и работодатели. Едва ли те ще се откажат от това колективно договаряне заради еврото. Но също така и германските експортни излишъци са доста хлъзгава територия. Европейската Комисия отдавна предупреждава Берлин за това, но федералното правителство обаче не се съобразява с препоръките на Брюксел, като счита тези излишъци за доказателство за конкурентоспособността на германската икономика.

Според авторите на изследването обаче това едва ли ще се случи. „Пълният икономически суверенитет в даден паричен съюз е илюзия", казва Ендерлайн. В действителност  правителствата на страните от еврозоната по време на неотдавнашната криза, продължила с години, се опитваха да се гарантират икономическото сближаване на еврозоната.

Но реалните реформи е еврозоната винаги са се проваляли. Така например федералното правителство, заедно с кабинетите на много северноевропейски страни, е готово да отдаде икономическата политика на Брюксел. С това в Берлин разбират преди всичко налагане на по-тесни проверки, особено по отношение на бюджетната политика.

Франция и много южноевропейски страни обаче не искат да се откажат от суверенитета. Те настояват вместо това за по-общностна политика в сферата на бюджета, например за създаване на общ бюджет за еврозоната. Това от своя страна се среща със скептицизъм в Берлин. Според икономиста Ендерлайн в крайна сметка ще се случат и двете. „Еврото се нуждае от повече споделяне на суверенитета и на рисковете", казва той.