Идва ли краят на Европейския съюз след Brexit?

Европа на две или повече скорости

Втори евентуален сценарий е Европа на две или повече скорости. Първи възможен нюанс на този сценарий е разделението на ЕС на държави, които участват в еврозоната и такива, които са извън нея. Една по-задълбочена икономическа и политическа интеграция в еврозоната би била добър отговор не само на Брекзит, но и на дълговата криза. Особено чувствителна би била тази стъпка на действие за страните извън еврозоната, като Унгария, Полша, Чехия, чиито негодуване спрямо политиките в Брюксел се засилва на фона на бежанската криза и Брекзит.

Друг нюанс на блока да се развива на две скорости е сепарирането на център и периферия да се извърши на други критерии, като степен на конвергенция и на социално-икономическо и политическо развитие. Този тип развитие взима под внимание различията между страните-членки в политически и икономически план, като едните се интегрират по-бързо от другите. Трети възможен курс е Европа на повече скорости. Това предполага разделението на Общността в различни кръгове и групи на влияние, които и сега се открояват в някои секторни политики, по които определени страни-членки се координират, за да постигнат максимално най-добър резултат.  Всички нюанси на този вариант са особено неблагоприятни за нас, доколкото по всички възможни критерии бихме се оказали в ролята на второстепенна група страни.

По-малко интеграция

Третият възможен вариант на реакция в отговор на Брекзит  е забавяне на  интеграционните процеси и укрепване на сегашното политическо статукво. В повечето от старите страни-членки се усеща умора не само от разширяването, а и от ускорения темп на интеграция. Евентуална пауза за определен период от време ще даде възможност за идентифициране на слабости и корекции в посоките на развитие. Между най-важните е преглед на неефективните политики, в това число и многобройните ненужни регулации. Реформите трябва да дойдат от две посоки – от европейските институции и от държавите-членки.

Всеки от вариантите има своите предимства и недостатъци. Общото и за трите е необходимостта от силно лидерство, което не само да защитава идеята за обединена Европа, но и да тласне съюза с нови импулси към солидарност и разбиране. Брекзит бе ярка проява на екзистенциалната криза, в която се намира блока. Задачата пред европейския елит, в лицето на представителите на европейските институции и лидерите на държавите членки, е да избегнат центробежният потенциал на Брекзит. Защото веднъж влезнем ли в него, трудно ще предотвратим стъпаловидното разрушаване на Общността. И тогава още повече ще си задаваме въпроса, както популярният френски журналист и философ Бернард Хенри Леви го направи в Уестминстър, по повод Брекзит и потенциалния разпад на европейския блок...” Кого да обвиним?”.  Най-точния отговор може би е всички и никой.