Меркел - царицата на нагаждането

През нощта на 4 срещу 5 септември 2015 година Ангела Меркел взе едно еднолично решение: на бърза ръка тя позволи на бежанците, струпали се на централната гара в Будапеща, да влязат в Германия. Това бе връхната точка в политиката ѝ на "хуманитарния императив", както по-късно я нарече тя самата, пише в коментар за Tagesschau на обществената германска телевизия ARD Сандра Сталински.

Междувременно миграционната политика на канцлерa изглежда другояче. Наскоро тя подписа с другите държавни и правителствени ръководители от ЕС декларацията от Малта: документът предвижда възпирането на бежанците по средиземноморския маршрут от Либия към Европа. За тази цел ЕС иска да засили сътрудничеството си със затъналата в хаос Либия, в която, според наблюдателите, никой не може да гарантира сигурността на бежанците.

Какво се случи? Как "Майка Тереза за бежанците", както вече е била наричана Меркел в медиите, изведнъж се превърна в "съучастник на капсулирането"? 

За да си отговорим на този въпрос, трябва да се върнем малко по-назад. През юли 2015 година, или два месеца преди "унгарското" решение на Меркел, 13-годишното палестинско момиче Реем избухва в плач пред телевизионните камери, след като разказва на канцлера за своя несигурен статут на пребиваване. Ангела Меркел изглежда дълбоко трогната, но остава твърда. За съжаление германците не можели да кажат "Всички сте добре дошли!" и освен това германците нямало да могат да се справят с това".

Заради тази нейна реакция канцлерът беше обвинена в безсърдечие. Само няколко седмици по-късно, на своята традиционна лятна пресконференция, Ангела Меркел заговори с друг тон. "Германия е силна държава!", заяви тя. И още: "Ние ще се справим!". Няколко дни след това канцлеркът посети един бежански лагери, в който се снима с хора, търсещи убежище. Селфито ѝ обиколи целия свят. Меркел заяви, че не трябва да се извинява за това, че Германия "показва приятелско лице в случай на нужда" и допълни: "Това вече не е моята страна!".

След това настроението в Германия започна да се променя. В страната запристигаха все повече бежанци. Общините се оказаха на предела на възможностите си, а Федералната служба за миграция и бежанци не можеше да обработи всички молби за предоставяне на убежище. Рейтингът на Меркел и нейната партия ХДС падна. Намаля и подкрепата в редиците на съюза ХДС/ХСС. Същевременно десните популисти започнаха да настройват хората срещу бежанците. Умишлено бяха подпалени стотици бежански приюти.