Лесно ли е Тръмп да бъде свален с импийчмънт?

Доналд Тръмп става прицел на все повече обвинения по време на своето президентство и вече неминуемо изниква една дума, започваща с и - импийчмънт.

Тя се обсъждаше като възможност от неговите опоненти още преди встъпването му в длъжност, но все още никой не я е споменал открито въпреки поредицата от заплетени ситуации. Миналата седмица американски медии изнесоха обвинения, че президентът е поискал от шефа на ФБР Джеймс Коми да спре разследването за връзките между бившия си съветник по националната сигурност и Русия, а 24 часа преди това излязоха твърдения, че той допуснал изтичане на свръхсекретни разузнавателни данни към руския посланик, пише BBC в свой анализ.

Лесно ли е обаче да се стигне до импийчмънт на един президент? И кой точно е бил свален с импийчмънт в миналото? Отговорът може да ви изненада. 

Какво всъщност е импийчмънт?

Целта на онези, които отправят обвиненията при импийчмънт срещу някого, в крайна сметка е обвиненият да бъде отстранен от поста си - независимо дали е президент на САЩ или длъжностно лице.

Конституцията на САЩ постановява, че президентът може да бъде отстранен от поста си с процедура за импийчмънт заради измяна, подкупничество или други тежки престъпления и провинения или ако има присъда за подобни провинения.

Какво точно означава "тежки престъпления или провинения" е въпрос, който подлежи на дебат.

Процесът на импийчмънт трябва да бъде стартиран от Камарата на представителите и там се изисква само просто мнозинство за потвърждаване (на обвинението срещу президента). След това предстои съдебен процес в Сената. Там обаче е необходимо мнозинство от две трети за отстраняване - и тази бариера никога в американската история не е била преодолявана.

При кого фактически се е стигнало до импийчмънт?

Заплахи за импийчмънт е имало в много случаи, но само двама президенти на практика са стигнали дотам. Най-пресният случай е с Бил Клинтън - 42-я президент на САЩ. При него се стигна до импийчмънт за лъжесвидетелство пред голям съдебен състав и за възпрепятстване на правосъдието, след като той излъга за характера на връзката си с Моника Люински, а после, според обвинението, беше накарал и нея да излъже за същото.

Камарата гласува за импийчмънт на президента Клинтън с 228 срещу 206 гласа по първото обвинение, и с 221 срещу 212 по второто. Трябва да отбележим, че по онова време - декември 1998 г., рейтингът на одобрение на Клинтън беше 72 процента.

Когато делото обаче стигна в Сената през 1999 г., то дори не успя да се доближи до подкрепата от две трети, за да мине обвинението. В един аналитичен коментар на BBC от онова време бе отбелязано, че "в нетърпението си да свалят президента, сенаторите никога не се замислиха дали обвиненията могат да бъдат доказани извън разумното съмнение.

Вторият случай? Ще подскажем: Това не беше Ричард Никсън (повече по неговия случай - по-нататък).

Всъщност, единственият друг президент, стигнал до импийчмънт, беше демократът Андрю Джонсън, 17-ият американски президент, заемал Белия дом в продължение на 4 г. от 1865-а.

Камарата гласува за импийчмънт през 1868 г. Вотът там се състоя само 11 дни, след като Джонсън уволни военния министър Едуин Стантън, който не беше съгласен с политиката на президента. На американската преса не убягна сходството между уволнението на Стантън и това на Коми - човек, който, според съобщенията, също е имал разногласия с президента Тръмп.