Защо европейските банки изостават във възстановяването от американските им конкуренти?

Глобалните инвеститори изглежда вече преминават в „бичи“ настроения спрямо банките в САЩ. Европейската банкова система обаче изостава в процеса по възстановяване, пише CNBC в свой анализ.

Заради опасностите от редица фактори като крайно разхлабена парична политика, високи нива на необслужвани заеми, несигурността около Brexit и други европейската банкова индустрия има да извърви дълъг път, за да се изравни с американските си конкуренти.

Съвсем наскоро за пръв път от финансовата криза насам Федералният резерв на САЩ не се противопостави на нито един от капиталовите планове на 34 банки, които разгледа като част от годишните стрес тестове, провеждани след кризата. Американските банкови акции се покачиха рязко, след като Фед обяви новината. Това се усети и в Европа, където банковите акции поскъпнаха с по над 1% заради оптимизма на конкурентите си.

„Големите американски банки ще станат още по-големи", коментира пред изданието Дейвид Кокър, преподавател по счетоводство, финанси и управление в Westminster Business School.

Кокър, който е и бивш вицепрезидент на звеното за глобално управление на риска в Deutsche Bank, допълва, че цените на акциите на американските банки вече се увеличават, а комбинацията от обратно изкупуване на акции и увеличение на дивидентите ще направи много по-лесен ръста на бъдещите печалби.

JPMorgan и Citigroup например обявиха най-голямата си програма за обратно изкупуване на акции на стойност съответно 19,4 млрд. долара и 15,6 млрд. долара. Обратното изкупуване предлага начин да се върнат парични средства на акционерите и обикновено се вижда, че акциите на компанията се покачват, тъй като са по-трудни за закупуване, отбелязва медията.

Citigroup пък удвои дивидентите си, а Bank of America и Morgan Stanley увеличиха тримесечните си дивиденти съответно до 12 цента на акция и 25 цента на акция.

"Печелившото банкиране е свързано с икономии от мащаба, тъй като американските банки стават по-големи, а разходите им ще продължат да падат“, допълва Кокър. Според него несигурността около Brexit и необходимостта да се запази достъпа до европейския континентален пазар ще накара все повече американски банки да тръгнат на пазар.

Той допълва, че при сливания и придобивания мащабът също е от значение. „За да разберете колко са големи американски банки, една финансова институция като JP Morgan е по-голяма от общата капитализация на банките в Испания, Германия, Франция и Италия“, казва експертът.

Същевременно европейските им конкуренти постоянно се свиват по размер. За това можем да обвиним финансовата криза, средата на ниски лихви и огромните глоби, които кредиторите понесоха. Така секторът постепенно изгуби чара си.

В световен мащаб банките са платили около 321 милиарда долара глоби от финансовата криза през 2008 г. насам заради засилването на регулаторните изисквания, изчисляват от В световен мащаб банките са платили около 321 милиарда долара глоби от финансовата криза през 2008 г. Приблизително 63% от тази сума е платена от банки от Северна Америка, тъй като регулаторите в САЩ са по-ефективни при налагането на санкции и възстановяването на глоби от банките в сравнение с техните колеги в Европа и Азия.

Постепенно обаче Федералният резерв променя курса и се насочва към облекчаване на натиска върху рентабилността на американските банки. Растящите лихвени нива са добри за банките, тъй като те са в състояние да отпускат пари на инвеститорите с рентабилен лихвен процент. По-ниските лихвени проценти ограничават способността на банката да реализира печалби, като по този начин увеличава натиска върху маржовете.

През последната година кредитори като RBS, Credit Suisse, Deutsche Bank и BNP обявиха плановете си да приключат операциите, които смятат за по-малко печеливши. Банки в цяла Европа осъществяват сливания и придобивания, за да се спасят от фалит, което може да доведе и до още по-голям системен риск в региона.

"Консолидацията в Испания и Италия представлява риск за придобиващите банки, макар и да е задвижвана от необходимост", коментира Колин Меклин, изпълнителен директор на SVM Asset Management, пред CNBC. Той очаква повече гаранции, че проблемите на финансовите институции ще бъдат решени.

Според него най-добрите цели за придобиване са банките със значителна депозитна база и ограничени проблеми с наследените необслужвани кредити.

През последните няколко месеца редица европейски банки и правителства възприеха различен подход, за да предотвратят още една банкова криза. Испанската Santander например придоби конкурента си Banco Popular за символичната цена от 1 евро, след като Европейската централна банка обяви, че последната е много вероятно да фалира.

Италианското правителство пък реши да затвори две регионални банки, което може да струва на държавата до 17 млрд. евро, като добрите им активи ще останат в Intesa Sanpaolo.

Правителството трябва да плати 5,2 милиарда евро на Intesa и да предостави гаранции за 12 млрд. евро, за да поеме тя остатъците от Popolare di Vicenza и Veneto Banca, които се сринаха след години на лошо управление и неадекватно кредитиране.

Само една седмица след това италианското правителство тръгна да спасява нова банка. Финансовият министър Пиер Карло Падаан съобщи, че правителството е получило одобрение от Европейската комисия за държавната помощ за Banca Monte dei Paschi di Siena в размер на 5,4 млрд. евро в замяна на основно преструктуриране на кредитора.

Въпреки че тези тенденции през последните няколко месеца доведоха до рали на европейските банкови акции, това подчертава тенденцията на консолидация и сливания, към които се движи европейското банково пространство. "Това е очевидно необходимо, но само ако секторът също се свие до подходящо ниво", коментира Кокър.

Според него консолидирането е безсмислено, ако не се преследват икономии от мащаба.

Докато европейският банков сектор е обезпокоен от несигурност, редица анализатори смятат, че няма друг изход, освен банките да започнат да изчистват необслужваните кредити. Най-тежка е ситуацията с необслужваните заеми в Италия, където достигат 360 млрд. евро.

В основата на проблема стои и бавното производство по несъстоятелност. Някои банки успяват да продадат проблемните си активи, но пък голяма част от тях са необезпечени и реализацията им е немислима при по-висока цена от 10% от оригиналната стойност.

Възстановяването на европейските банки остава несигурно, заради което кредиторите понякога са склонни да реализират и загуби. След като италианското правителство ускори действията си по стабилизирането на сектора обаче, изглежда има известна надежда за европейския банков сектор като цяло. Последните стъпки към консолидация донякъде все пак помагат за компенсиране на някои от негативните фактори, като ниските лихви и големите глоби.

Пътят е дълъг и труден. Нещата няма да се подобрят, докато европейските банки не разчистят необслужваните заеми и не намалят по-агресивно разходите си.