Катарската криза навършва 100 дни без изгледи за решение

Бойкотът срещу Катар, наложен от няколко страни, начело със Саудитска Арабия, навлиза в четвъртък в стотния си ден. Според анализатори тази безпрецедентно тежка криза в Персийския залив може да продължи до 2018 г., ако не и повече, пише Франс прес, цитирана от БТА.

На 5 юни, две седмици след визитата в Рияд на американския президент Доналд Тръмп, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Египет скъсаха връзките си с Катар, обвинявайки го, че финансира радикални ислямистки групировки и че се сближава с Иран.

Драстичните мерки, наложени на Катар - включително затварянето на единствената му сухопътна граница, със Саудитска Арабия, и спирането на всички въздушни и морски връзки - създадоха усещането, че кризата ще бъде кратка и изолираният Катар ще се поддаде на натиска. 

Нищо подобно. Доха отхвърли всички обвинения и заяви, че противниците й искат да се намесят във външната й политика.

"Ако следваме този курс, очаквам кризата да продължи поне до догодина", заяви Кристофър Дейвидсън, експерт по Близкия изток от Дърамския университет във Великобритания.

На 98-ия ден от началото на патовата ситуация външният министър на Катар шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани говори пред Съвета за правата на човека на ООН в Женева и разкритикува "незаконната обсада", наложена на неговата страна и желанието на някои арабски държави да поставят Катар "под опека". Същите думи бяха използвани на 7 юни.

В началото на кризата в Персийския залив се носеха слухове за военна интервенция, но това напрежение бързо спадна.

Сега сме свидетели на непряка криза, в която борбата се води чрез медии и пиар фирми. Влошаването на отношенията беше белязано и от появата на мистериозен "алтернативен емир" на Катар, изведен на преден план от Саудитска Арабия, организирането на конференции на катарски "опозиционери" на Запад и оплаквания от страна на Катар, който се смята за жертва на "нарушения на човешки права".

"Не виждам как скоро ще се излезе от тази патова ситуация. Всички страни изпитват силно огорчение и усещане, че са предадени. Никой не иска да мигне пръв", смята Кристиан Улрихсен, експерт по региона от Бейкърския институт към университета "Райс" в САЩ. 

"Дипломатическата криза от 2014 г. (когато Бахрейн, ОАЕ и Саудитска Арабия изтеглиха посланиците си от Доха) продължи осем месеца. Сегашната криза е много по-интензивна, което означава, че ще трае по-дълго", каза той и допълни, че конфликтът вреди на имиджа на всички страни в Персийския залив. "Лидерите от Залива изглежда не разбират до каква степен конфликтът вреди на репутацията им на надеждни партньори на Запада по сигурността", добави той.

Кризата показа също така безсилието на Запада, съюзник и на двете враждуващи страни, който има жизнени интереси в региона. В Катар е разположена най-голямата американска военновъздушна база в Близкия изток. Тъй като посредничеството на Кувейт не доведе до напредък, миналия четвъртък Доналд Тръмп предложи услугите си и заяви: "Мисля, че това е нещо, което ще бъде уредено по много прост начин". Той се обърна към емира на Катар и саудитския престолонаследник, които разговаряха на следващия ден за пръв път от началото на кризата.

Но тази надежда бе мимолетна и Рияд "преустанови всякакъв диалог", усъмнявайки се в добронамереността на Катар.
Някои страни като Турция и Иран изглежда спечелиха от кризата, тъй като съумяха да се възползват от дипломатическите разриви в Персийския залив. Търговския стокообмен на Оман с Катар се увеличи с 2000% от юни.
Имиджът на Катар - който трябва да организира Мондиала през 2022 г. - пострада, но това малко и богато емирство с големи залежи на газ се оказа "много по-устойчиво" от очакваното, каза Улрихсен.

Но това положение не може да продължи вечно и Доха може би "ще мигне" първа, смята Дейвидсън. Антикатарският квартет представи на 22 юни списък с 13 искания, включително за закриване на телевизия "Ал Джазира", смятана за "агресивна", спиране на катарската подкрепа за някои ислямистки групировки и експулсирането на видни личности от организацията "Мюсюлмански братя", определена като "терористична".

Дейвидсън смята, че "единственият реален изход е Катар да приеме първоначалните искания" на квартета, защото това е "единственият сценарий, който ще позволи на Рияд и Абу Даби да си спасят репутацията и който ще предотврати нова криза".

/БТА/