Старите дългове тегнат върху бъдещето на Макрон

Във Франция частният дълг се изстреля нагоре – корпоративните заеми нараснаха с 25% (до 169% от БВП) от 2007 г. насам и в момента са трети по големина в еврозоната, посочва Жил Мое, главен икономист на Bank of America Merrill Lynch. Това прави страната податлива на сътресения, независимо дали те се дължат на увеличаване на лихвените проценти или на спад на бизнес цикъла. 

Разбира се, Макрон е наясно с тези опасности. Той вече въведе своята ключова трудова реформа, която все се изплъзваше на предишните френски правителства. Президентът наложи промени и в данъчното облагане на капиталовите печалби и плосък данък от 30% на мястото на пределните данъчни ставки, които биха могли да достигнат до 55%. Също така държавният глава обеща да намали корпоративните данъци от 33% (най-високите в еврозоната) до 26% до 2022 г., като има намерение да направи постоянно временното намаляване на данъците върху заплатите.

Макрон започва и мащабна реформа във висшето образование и професионалното обучение, която с времето трябва да се справи с недостига на квалифициран персонал и да намали естествения размер на безработицата. Също така за тази година е планиран и нов пакет от мерки, които да свият регулаторните тежести върху бизнеса. В тях влизат и редица реформи, които Макрон се опита да въведе като министър при предишното правителство в Париж.

Въпреки това обаче липсата на прогрес по отношение на намаляването на дълга прави Франция уязвима в два аспекта. Първо, това оставя страната с малък фискален капацитет за справяне с бъдещи кризи. Правителството изглежда имаше успех в това да свали бюджетния дефицит под прага за еврозоната от 3% за първи път от десетилетие макар и с помощта на извънреден данък върху бизнеса, прилаган със задна дата, който успя да събере 10 млрд. евро.

Постигането на по-бърз темп на намаляване на дълга е трудна задача заради защитата на дългосрочната заетост, на която се радват служителите в публичния сектор, както и заради някои реформи, които имат нужда от допълнително финансиране. Такава например е програмата за обучение на нови работници, която ще струва 15 млрд. евро годишно.

Според властите прекалено рязкото съкращаване на разходите може да нанесе удар по растежа и да се отрази зле на подкрепата за други бъдещи реформи.

Втората опасност е, че ако нещо има смисъл във френския контекст, то може да се обърне срещу Макрон на европейско равнище. Като министър, кандидат-президент и държавен глава той заложи името си на способността да реформира еврозоната, като създаде финансов механизъм, който може да бъде използван като помощно средство за страни с икономически затруднения.

Но за да успее, Макрон трябва да преодолее опозицията на много страни, които вече намалиха дефицитите и дълговете си (често пъти при много по-трудни условия от тези на Франция в момента), според които най-добрият начин за стабилизиране е като се поддържа фискален капацитет на национално ниво. Те се страхуват, че предложенията на Макрон ще се превърнат в система на постоянни трансфери, която ще отслаби ефекта на стимулите за намаляване на дълга и то не само във Франция.

Като се има предвид до каква степен настоящето възстановяване на Франция е обвързано с образа на Макрон, то много повече зависи от успеха на президента, отколкото собствената му кариера.