Политическата загадка в Европа - какво става с умерената левица?

Ключовите избори в Италия и Германия този уикенд извеждат на преден план факт от централно значение за политическите размествания на пластовете на Стария континент – упадъка на умерената левица, който помогна за изграждането на съвременна Европа, пише Wall Street Journal в свой анализ.

Очаква се лявоцентристката Демократическа партия в Италия да загуби парламентарните избори в неделя, което ще остави големите страни в Европа без лявоцентристки правителства.

В същото време социалдемократите в Германия ще решат дали да участват в оглавявано от консерваторите коалиционно правителство или да се отиде към нови избори, които могат да подкопаят още повече отслабените им  позиции.

И двете партии преживяха в последно време проблеми с лидерството. Но по-тревожното и за двете е, че намаляващата подкрепа за лявоцентристите е дълготрайна тенденция в голяма част от Европа, тъй като политиката става по-фрагментирана, а популистките движения набират скорост.

Европейските избиратели трайно се обръщат срещу традиционните политически партии, особено след неотдавнашната икономическа и миграционна криза. Но лявоцентристите преживяха по-дълбоки загуби от консерваторите.

В процъфтяващата Германия и в белязаната от рецесията Италия „икономическото положение е диаметрално различно, но не и политическият резултат за левицата“, казва Жан Ровни, политолог в университета Sciences Po в Париж. „И двете партии страдат от структурните промени сред избирателите им“, допълва той.

Профсъюзите, традиционна база на лявоцентриските партии, намаляват, тъй като традиционният „пролетариат“ на сините якички отстъпва пред по-разводнения „прекариат“ на хора с ниско платена и несигурна работа. Проблеми като имиграцията доведоха до разцепление между предишните два стълба на подкрепа – социално консервативните избиратели от работническата класа и образованите хора с прогресивно мислене.

Десетилетия наред след Втората световна война демокрациите в Европа бяха доминирани от дясноцентристки партии, често разчитащи на подкрепата на църквата, и лявоцентристки партии, подкрепяни от профсъюзите. Търсената от тях по-широка база от избиратели стимулира идеологическа умереност. Консерваторите приеха силните социални предпазни мрежи, а лявоцентристите приеха капитализма.

Влиянието на старите партии отслабна, тъй като европейските общества станаха по-сложни. Някои малки опоненти се разраснаха – от еколозите до нативистите. Повратната точка настъпи през 90-те години на миналия век, когато краят на Студената война и глобализацията накараха част от лявоцентристките партии да възприемат по-свободни пазари и по-малки правителства. Това им спечели нови привърженици от средната класа, но отдалечи избиратели, които ценяха социалните защити срещу негативни влияния от търговията и миграцията.

Очаква се демократите в Италия да спечелят малко над 20% от гласовете на избирателите в неделя спрямо 25,4% на последните парламентарни избори в страната през 2013 г. Най-голямата партия в парламента вероятно ще бъде популисткото Движение „Пет звезди“, а най-големият съюз – десноцентристкият блок под ръководството на медийния магнат Силвио Берлускони.

Германските социалдемократи спечелиха едва 20,5% на изборите през септември - най-лошият резултат на партията от Втората световна война насам. Фрагментираният парламент затруднява сформирането на ново правителство. Ангела Меркел е временно изпълняващ длъжността канцлер в последните пет месеца. Липсата на правителство в Германия породи дискусии за реформирането на ЕС и на валутата му – еврото.

В неделя социалдемократите ще обявят резултатите от вътрешно гласуване дали да влязат в нова коалиция под ръководството на консерваторите на Меркел. Много членове на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) не искат, защото избирателите наказаха партията последния път, когато го направиха. Но лидерите на ГСДП призовават членовете да гласуват положително, защото социологически изследвания показват, че подкрепата за партията намалява доста под 20%.

Популистите се възползват в най-голяма степен от връзките между работническата класа в Европа и техните леви крила се разпадат. На изборите в редица европейски страни през 2017 г. влиятелните дълги години лявоцентристки партии рухнаха във Франция, Холандия и Чехия, докато популистите постигнаха напредък.

Великобритания се оказа изключение. Лейбъристката партия спечели подкрепа, въпреки че все пак загуби от консерваторите, отчасти защото лидерът й Джереми Корбин мобилизира част от икономическото недоволство сред младите избиратели, от което се възползваха радикално леви популисти в други страни.

„Социалдемократическите партии са удивително упорити в икономическото си говорене, докато твърдите им избиратели имат културно безпокойство, свързано с миграцията“, казва британският политолог Матю Гудуин.
ГСДП е една от големите политически сили в Германия от края на XIX век, които помогнаха за оформянето на високо ценения модел в страната на регулиран капитализъм със силна предпазна мрежа. Сега подкрепата за нея може да намалее под тази за набиращата сили крайнодясна популистка партия „Алтернатива за Германия“.

Съвдем доскоро както ГСДП, така и демократите в Италия имаха далеч по-силни позиции и олицетворяваха надеждите на народа за задействане на големи икономически реформи, които консерваторите така и не успяха да приложат.

Германската партия спечели 40,9% от гласовете през 1998 г. под ръководството на Герхард Шрьодер, който в крайна сметка разтърси германската икономика с пазарно ориентирани реформи на трудовите закони и социалната система. Реформите в подкрепа на бизнеса помогнаха за съживяването на германската икономика, но разделиха ГСДП, която така и не успя да си върне отчуждените избиратели от работническата класа.

В Италия арогантният млад лидер Матео Ренци помогна на партията да спечели 40,8% на изборите за Европейски парламент през 2014 г. Но успехът беше кратък. Ренци подаде оставка като премиер през 2016 г., след като проведе референдум за противоречиви промени в италианската конституция. Той остава лидер на партията, но малцина италианци вече го смятат за голямата надежда на страната за промяна.

„Ренци загуби“, казва водещият италиански анализатор Бепе Севернини. Дързостта, която проработи за Ренци като дебютант, сега дразни избирателите, които искат повече стабилност.

Много членове на ГСДП искат партията да поеме курс наляво, за да се свърже отново с работническата класа и да се отклони от центризма от ерата на Шрьодер. „Хората искат ясни, автентични политики. Просто не трябва да продължаваме да подкрепяме Фрау Меркел“, казва Хилде Матеис, водещ депутат от лявото крило на партията. Тя иска ГСДП да последва примера на Корбин. Други в партията се опасяват, че това може да й коства умерените избиратели и поддръжниците от средната класа.

За демократите в Италия „бъдещето е мрачно“, казва Джанфранко Паскино, професор по политология от университета в Болоня. Партията е тромава амалгама от бивши комунисти и центристи католици, които нямат цялостни политически идеи, казва той. „Бих казал, че левицата изчезна. Тя достигна края на собствената си история“, смята Паскино.