Меркел може да се окаже готова да пожертва шанса на Германия да оглави ЕЦБ

Германия има пълното право да получи една от най-големите политически привилегии в Европа – шансът да избере следващия президент на Европейската централна банка (ЕЦБ). Канцлерът Ангела Меркел обаче може да се окаже склонна да изтъргува това в името на някоя друга част от дневния си ред, посочва Bloomberg в свой материал.

Политическите партньори на Меркел са склонни да направят отстъпа за амбициите на Германия. Това обаче изисква определена цена – повече влияние върху желанието на френския президент Еманюе Макрон да създаде по-тесни връзки между страните от еврозоната. Човекът, който може да остане вън от уравнението, е ръководителят на Бундесбанк Йенс Вайдман – водещ претендент за поста на четвърти управител на ЕЦБ.

„В крайна сметка за Меркел може и да е по-добре да подкрепи друг кандидат и в замяна да получи отстъпки от своите партньори в други области“, посочва водещият икономист на банка Berenberg Холгер Шмийдинг. 

Меркел трябва внимателно да намери баланса, подготвяйки се за срещата си с Макрон. От една страна тя трябва да потърси начин за подсилване на сътрудничеството между страните от ЕС, а от друга – да предпази Германия, най-голямата икономика в региона, от това интеграцията да я задължи да плаща за спасяването на проблемни европейски банки. Тези пречки могат да направят Вайдман излишен.

На нея ще ѝ предстоят и въпросите с наближаващото през идните години освобождаване и на редица други международни и европейски позиции, сред които тези на ръководител на НАТО, на Международния валутен фонд (МВФ), на Европейския съвет, на Европейската комисия, на Европейската инвестиционна банка, на Европейския стабилизационен механизъм и други, някои от които вече заети от германци.

Очакванията са преговорите за наследник на Марио Драги да се разгорещят идните месеци, след като Меркел отново влезе в действие след няколкото месеца, през които беше отдадена изцяло на договарянето на коалиция у дома.

Според високопоставен френски държавен служител Париж ще търси баланс по отношение на националностите, от които идват хората, назначени на овакантяващите се скоро позиции. Идеята е Германия и Франция да получат по един пост, а за останалите да договорят общи предложения. Що се отнася до ЕЦБ, Франция не приема аргумента, че южноевропеец в ръководството – Луис де Гиндос от Испания вече беше назначен за вицепрезидент, изключва възможността друг представител на региона да получи главния ръководен пост, посочва още източникът.

В понеделник самата Меркел заяви, че ще коментира наследника на Драги, чийто мандат изтича през октомври 2019 г., когато му дойде времето. Имайки предвид досегашната практика, най-вероятно ще мине още поне една година преди канцлерът да разкрие картите си.

Вайдман, икономически съветник на канцлера в периода 2006-2011 г., се радва на одобрение от нейния Християндемократически съюз, като Меркел е успяла да му осигури и подкрепата на коалиционните си партньори от Германската социалдемократическа партия (ГСДП), посочват запознати.

Не на такова мнение може да се окажат някои европейски лидери. Гуверньорът на Бундесбанк беше единственият член на Управителния съвет на ЕЦБ, който отхвърли плана за покупка на облигации през 2012 г. и поведе опозицията срещу по-мащабната изкупуване на активи през 2015 г.

Ръстът в 19-членната еврозона през изминалата година беше най-силният от десетилетие насам, като положителната тенденция се очаква да продължи. Ако това стане, шансовете на Вайдман може да се увеличат заедно с необходимостта от по-малко стимули. В противен случай евентуалното обръщане към по-стриктна финансова политика може да се възприеме от носещи бремето на дълга държави като Гърция, Испания и Португалия като нов кръг строги икономии, наложени им от Германия.

И макар досега Меркел да мълчи по отношение на приоритетите си, тя е известна като човек, който гледа на високите постова като средство за договорки. В пика на германските коалиционни преговори тя се отказа от претенцията на своята партия за поста на германски финансов министър в замяна на подкрепа за кабинета от ГСДП.

Сега тя преговаря с Макрон, който иска много по-дълбока интеграция в еврозоната, финансов министър и парламент, който да включва само членове на валутния съюз. От своя страна Меркел вече даде заявка, че има несъгласия с повече от едно от неговите предложения.