Докъде стигна реформата на еврозоната?

Приоритетният за Европейския съюз въпрос за реформата на еврозоната напредва трудно заради разногласия между страните членки, някои от които много големи.

В началото на март осем държави от северната част на ЕС - Холандия, Естония, Литва, Латвия, Финландия, Ирландия, Дания и Швеция - изразиха общото си безпокойство от готвените промени, призовавайки прекалено „амбициозните“ предложения да бъдат отложени за по-късно, посочва агенция AFP, цитирана от БТА.

Разговорите не вървяха и поради липсата на правителство в Германия след неубедителната победа на канцлера Ангела Меркел на парламентарните избори през септември.

Наболялата тема ще е една от обсъжданите по време на предстоящата среща на върха на лидерите на общността в края на този месец (22-23 март) в Брюксел. 

Германия от своя страна известно време изглеждаше отворена за това предложение, но така или иначе такъв парламент щеше да има само консултативна роля.

Що се отнася до председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, той не спря да повтаря, че не храни симпатии към тази идея, тъй като изземва функции от ресора на Европейския парламент.

Общ министър на финансите: отхвърля се

Брюксел предложи да се създаде европейски министър на икономиката и финансите, обединявайки постовете на вицепрезидента на Европейската комисия и на председателя на Еврогрупата (19-те министри на финансите от еврозоната). 

Министрите от Еврогрупата обаче негласно отхвърлиха идеята през декември, като предпочетоха да изберат един от колегите си за свой председател - португалеца Мариу Сентену - за мандат от две години и половина.

Бюджет на еврозоната: сложен въпрос

Вече няколко месеца страните членки водят спорове по тази тема. Едните, начело с Франция, предлагат специфичен, голям бюджет, който да служи за стабилизиране на еврозоната в случай на икономически шок. Други, сред които Германия, предпочитат бюджет, насочен предимно в подкрепа на структурните реформи. А някои са изцяло против идеята.

От своя страна Европейската комисия е на мнение, че този бюджет не трябва да бъде отделен от този на ЕС. Във всеки случай въпросът си остава дългосрочен проект.

Довършване на Банковия съюз: обсъжда се

Европейският съюз гледа на този въпрос като на един от най-лесните за решаване и има амбицията да постигне напредък по него още през юни. По-конкретно трябва да се въведе европейска гаранция на банковите депозити, първоначално като се намали банковият риск в страните членки, а след това - като той бъде споделен. Въпреки проявяваната политическа воля дискусиите буксуват в последно време, но се очаква след съставянето на новото коалиционно правителство в Германия обсъжданията отново да потръгнат.

Основен проблем обаче остава несъгласието на северните страни с вариант, при който техните банки да плащат вместо банките на южните страни, по-специално италианските, които имат репутацията на по-малко стриктни, отбелязва още БТА.

Европейски валутен фонд: прието

Страните членки на ЕС одобриха превръщането на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) в един вид Европейски валутен фонд (ЕВФ), натоварен с надзора над заемите за изпаднали в затруднение страни членки, като Гърция например.

Наименованието ЕВФ не се очаква да бъде точно такова, а и европейците не успяват да се разберат точно за бъдещите мисии на този фонд, който може да замества МВФ на ниво ЕС в помощ на изпаднали в криза страни.

Засега има съгласие само по един-единствен въпрос: този фонд трябва да се поеме ролята на „заемодател в краен случай“ за изпитващите затруднения банки, ако предвидените спасителни механизми се окажат неефективни.