Детската игра на шах на Тереза Мей

“Чувал съм хора във Великобритания да твърдят, че тя може да напусне единния пазар и да изгради митнически съюз, за да постигне “безоблачна търговия” - това не е възможно”, допълни Барние на 6 юли същата година.

“Призоваваме ви да уважавате факта, че ние не правим компромис с единния пазар, както и с правилата за функционирането и независимостта за вземане на решения в Европейския съюз”, обясни той на 3 октомври 2017 г.

“Една от главните ми грижи в тези преговори е да се запази целостта на единния пазар, който е наше общо благо, и това не е и няма да бъде обект на предоговаряне”, коментира той отново на 9 януари 2018 г.

Това е така, защото ЕС не може да създаде прецедент в търговското споразумение, което да позволи на нечленуващи страни да имат всички привлегии и никакви отговорности, свързани с членството. Всички негови търговски партньори след това биха искали подобни условия, а членството няма да има никакъв смисъл за много страни в блока.

Между преговорите с Барние Мей официално задвижи процеса по Brexit. Тя проведе катастрофални избори, направи няколко объркващи за ЕС действия, губи министър средно на всеки шест седмици и се обърна към различни лидери от ЕС, за да види дали традиционното разделение на блока ще ѝ даде възможност за сделка, каквато Барние не би сключил. Той продължава да твърди, че това няма да стане.

Тактиката на Мей е разбираема от вътрешнополитическа гледна точка. Тя маневрира, за да запази правителството си и да държи далеч враговете на партията си. Извън Великобритания обаче изглежда сякаш Мей отказва да признае ясно посочените от ЕС червени линии, разглеждайки ги като нещо, което може да се предоговори, макар че никой от ЕС не смята, че нещата стоят така. Това не е работещ подход и е прекалено рисковано да се очаква, че лидерите от блока ще се паникьосат и ще съкратят мандата на Барние в посления момент, за да избегнат липсата на сделка за Brexit.

Мей има изход от привидно безнадеждната ситуация и това е да се съгласи на нов референдум за Brexit. За първи път процентът на британците, които искат искат второ гласуване, е по-висок от тези, които не желаят. Планът, който Барние отхвърли в четвъртък, изглежда доведе до тази промяна.

Съгласяването с нов вот ще бъде загуба в лицето на Мей. Тя многократно излиза от зоната си на комфорт, за да опита невъзможното. Но шахматните фигури могат да се движат само натам, накъдето позволяват правилата. Мей трябва да следи отблизо общественото мнение, а ако то продължава да подкрепя идеята за второ гласуване, тогава тя ще трябва да приеме необходимостта от подобен ход.