Опциите пред Великобритания при провал на споразумението за Brexit

С наближаването на развръзката около сагата с Brexit и готовото вече проектоспоразумение с Брюксел тази тема доминира почти изцяло страниците на британските всекидневници. Лондонският Guardian цитира днес предупреждението, отправено от външния министър на страната Джереми Хънт - и то не от Лондон, а от далечен Иран, където той е на важно посещение, че бунтовниците в собствената й Консервативна партия, които се опитват да я свалят (както от лидерския, така и от премиерския пост), "рискуват да предизвикат най-ужасяващ хаос", който ще дестабилизира страната и ще навреди на международната й репутация. 

Хънт остро порицава онези консервативни колеги, които се мъчат да съберат необходимите 48 писма с искания за вот на недоверие в премиера. Вестникът отбелязва, че опитът за преврат срещу Мей очевидно зацикля, след като вчера е станало ясно, че най-твърдите евроскептици не успяват да съберат необходимите за начало на процедурата 48 писма, които да бъдат изпратени до председателя на т.нар. Комисия 1922.

Хънт казва още, че Мей "може би носи бремето на най-трудната работа, пред която е изправен който и да е премиер или президент в западния свят в момента". "Тя трябва да намери трасе през подводните камъни на Брекзита по начин, който да ни позволим да затворим този въпрос по приемлив за страната начин, за да можем да продължим напред с всички останали проблеми, пред които сме изправени", отбелязва външният министър.

При това той смята, че тя е "най-добре поставената личност" да ръководи отношенията с ЕС така, че да се гарантира британското напускане при едни благоприятни приятелски условия. Ето защо, ако хората си помислят за ужасните последствия от грешки в този сложен процес, те ще разберат, че Мей трябва да получи подкрепа, защото това е правилното решение, добавя Хънт.

Цитиран от БТА, Guardian се спира и на думите на самата Тереза Мей, която в речта си пред Конфедерацията на британските индустриалци - най-влиятелната организация на британския бизнес, също недвусмислено предупреди бунтовниците в своята партия, че Brexit не е упражнение по политическа теория. "Ние се стремим към такова споразумение (с ЕС), което ще е добро за Обединеното кралство. . . И нека никой не се съмнява: аз съм решена да го постигна. Тук говорим не за политическа казуистика, а за реалния живот и поминък на хората. От това дали ще си свършим правилно работата, зависят техните работни места", подчерта министър-председателката пред бизнесмените.

"Докато други страни чертаят реални планове как занапред да станат по-конкурентоспособни, Уестминстър (парламентът) изглежда живее в свой собствен свят, в който се допуска да вземат връх екстремни позиции", каза тя.

В друга статия в същия вестник се прави изводът, че елитът на Консервативната партия, голяма част от който е заслепен от омразата си към ЕС, води страната към катастрофа, която опозицията все още може да предотврати с призив за нов референдум.

Каквото и да говорим за мотивите на милиони хора, които в крайна сметка подкрепиха тази налудничава идея в референдума, Brexit се корени в това, че редица лидери на Консервативната партия през годините така и не успяха да озаптят тази "кохорта от неконтролируеми идеолози на торите", пише авторът Джон Харис.

Ние знаем, че тези хора - "алианс от нови и стари богаташи, задаващи тона на британската политика през последните 40 години и представляващи двете лица на съвременната британска управляваща класа", не носят на страна нищо освен беди, отбелязва Guardian, и стига до извода, че в крайна сметка това е класов въпрос. 

"Британският консерватизъм е в упадък и дезорганизация. Предприемайки този най-отвратителен свой проект, той стигна до най-тежката си следвоенна криза, и бихме прикрили най-съществения факт на британската политика, ако не посочим, че Brexit е класов въпрос и всичко останало произтича от това", заключава авторът на вестника. В същото той време задава въпроса защо лейбъристите като опозиция не заемат ясна позиция, която да им позволи да спечелят страната на своя страна и да посочат правилния изход.

Според автора страната има три възможни опции: наличното вече проектоспоразумение за Brexit или нещо много подобно на него, невъобразимият хаос на Brexit без споразумение (което е най-кошмарният вариант), или отказ от Brexit изобщо. За съжаление, парламентът изглежда не е в състояние да направи разумен избор между тези възможности, заключава Guardian.

Друг лондонски всекидневник - Independent, като посочва слабата вероятност парламентът да подкрепи проектоспоразумението, постигнато от екипа на Мей, стига до извода, че няма гаранции дали и самият ЕС в пълния си състав ще го подкрепи. Преди решаваща среща на върха в Брюксел в неделя испанското правителство вече заплаши да не го приеме заради проблема, възникващ около статута на Гибралтар. Мадрид иска споразумението да не се отнася за тази спорна територия, която Испания смята за своя. А Лондон заяви, че споразумението "няма да изключва Гибралтар или която и да е друга британска територия". Така двете правителства отново тръгват към сблъсък по въпроса.

Макар досега ЕС винаги да е подчертавал единството си в преговорите с Великобритания, сега става ясно, че и някои други страни имат сериозни въпроси относно бъдещите отношения с нея. Те се опасяват, че в преговорите са направени или предстои да се направят твърде много отстъпки на правителството на Мей. Такива притеснения са изразили Дания, Белгия и Холандия, особено по въпроса, че тя ще получи правото на участие в митническия съюз с цел избягване на твърда граница между Северна Ирландия и Република Ирландия, при това без те да си запазят правото на риболов в британски води. Франция също е поставила въпроса, че Лондон не може да се откаже от задълженията си за гарантиране на определени стандарти по екологичните и социалните въпроси, както и за спазването на трудовите права.

А една читателка на Independent в писмо до вестника си е направила труда съвсем експертно да проучи какво дава на Великобритания наличното вече проектоспоразумение и стига до извода, че постигнатото от Мей в преговорите е далече по-лошо от това, което страната има в сегашните си отношения с ЕС. Тя съвсем основателно поставя въпроса, какъв тогава следва да бъде британският избор?