Brexit: Един прокрадващ се провал

Борис Джонсън и други хардлайнери от движението в подкрепа на Brexit наричаха този тренд „страх от проекта": предупрежденията за икономическите последици от напускането на ЕС целят единствено да изплашат британската общественост. Майкъл Гоув, британският министър на правосъдието по време на референдума през 2016 г., дори стигна дотам да обяви, че хората в Обединеното кралство са постоянно омайвани от експерти, които в повечето случаи се провалят в прогнозите си. Сега вече изминаха повече от две години - и британската икономика изглежда все още добре. Дали в крайна сметка привържениците на Brexit не се оказаха прави?

Проучванията показват, че икономическите прогнози, публикувани около референдума през юни 2016 г., са били в мнозинството си твърде песимистични. Икономистите са надценили краткосрочните негативни последици от референдума за Brexit. Опасенията на някои експерти за рецесия не се изпълниха. Това улеснява популистите като Борис Джонсън да се борят за твърд Brexit, в края на краищата въпреки решението все още Островът се радва на почти пълна заетост, пише германският вестник Die Welt. 

Но по-точен преглед показва, че излизането от ЕС е болезнено преди дори да е започнало.

1. Растежът се забавя

Британската икономика расте - но много по-бавно, отколкото преди референдума. Докато британската икономика наскоро нарасна с 1,2%, ръстът в останалата част на ЕС бе 2,3%. Подобно развитие се наблюдава и в световен мащаб: Великобритания се превърна от лидер в рамките на страните от Г-7 в абсолютен изоставащ. 2

Но какво означава това конкретно? Според изчисленията на икономисти британската икономика губи 350 млн. паунда на седмица. До средата на 2018 г. минусът е достигнал около 2% от брутния вътрешен продукт (БВП), определят икономисти при изчисление на модела. Загубата може да достигне до 3,4% до края на 2019 г.

Изследователите цитират две възможни причини: нарастващата несигурност, която в краткосрочен план ще окаже отрицателно въздействие върху инвестициите и потреблението, както и свитата търговия с континентална Европа. Последствията: Великобритания става трайно по-бедна заради Brexit. Други анализатори очакват дори още по-големи загуби.

2. Инвестициите стагнират

Голям брой британски и чуждестранни компании обявиха след референдума, че ще преосмислят планираните инвестиции във Великобритания или дори дали да не изберат друго място. В резултат на това частните инвестиции се повишиха много слабо от средата на 2016 г., въпреки че британската икономика продължава да расте и е налице почти пълната заетост. През първите две тримесечия на тази година инвестициите дори спадат. 3

При това доброто развитие на пазара на труда би трябвало да бъде стимул за компаниите да инвестират в нови технологии. Вместо това компании, предимно от автомобилната индустрия, поне за известно време изостават плановете си. Преди референдума британската централна банка очакваше „силен растеж". Сега експертите смятат, че британската икономика е загубила инвестиции за 22 милиарда паунда заради решението на Brexit.

3. Паундът отслабва

Британският паунд се обезцени рязко след гласуването за Brexit спрямо долара и еврото. Две години по-късно валутният курс се възстанови едва леко. Причината и тук е същата: несигурност. Инвестициите се задържат, докато стане ясно какви ще са отношенията между Великобритания и ЕС в бъдеще. Падащият обменен курс прави вноса по-скъп и е налице ускоряване на инфлацията в страната.

2

Но евтиният паунд не е негативен сам по себе си. Девалвацията може да повиши конкурентоспособността на експортната промишленост, тъй като компаниите могат да предлагат своите продукти по-евтино на световния пазар. Великобритания не е класическа експортна страна. Коефициентът на износ, т.е. съотношението между износа на стоки и БВП, е около 16% - при услуги, представляващи около 30% от икономиката. За сравнение, средната стойност в останалата част на ЕС (с изключение на британците) е 36 (или 49 с Великобритания) процента. Британската икономика не е специализирана в износа на стоки, а зависи главно от финансовата индустрия в Лондон. Тя генерира около седем процента от общата икономическа продукция.