Представата ни за старостта трябва да се промени

Миналата пролет започнах да осъзнавам, че да се пребориш със застаряването се е превърнало в абсолютния статусен символ, пише Камила Кавендиш за Financial Times.

Стоях в офиса на чудодейния биолог д-р Дейвид Синклеър от Харвардското бизнес училище, чийто екип направи обратимо стареенето на тъканите и мускулите при възрастни мишки. Синклеър говореше развълнувано за различните съединения, върху които той и други учени работят с целта да активират атавистични защитни вериги в тялото. Предната нощ той ми сподели не без радост, че на среща с харвардски дарители, които привидно са били скептични към откритията му, тихичко са го попитали какви хапчета против стареене да вземат.

Съревнованието за хапчета против стареене е само една последица от двете демографски промени, които трансформират нашия свят. По-голямата продължителност на живота и намаляващата раждаемост са голямата драма на съвремието. Свиващото се и застаряващо население може да измени баланса на силите между държавите, особено този между САЩ и Китай, където обществото застарява преди още да е забогатяло. Застаряването ще създаде мултипоколенчески домакинства и разнообразна по възраст работна сила.

Намаляващото съотношение млади/стари ще пренапише социалните договори и ще ни накара да преосмислим цялата идея за семейството. Преобладаващият наратив е мрачен – растящият брой на възрастните хора ще понижи БВП и ще изисква все по-голям дял от благосъстоянието. И наистина, ако хората продължат да се пенсионират само на 75% от годините, които ще живеят, и ако голяма част са с хронични заболявания, то товарът ще стане непоносим.

Не е задължително обаче да стане така. Много британци и американци вече се отказват от пенсионирането и се връщат на работа. Случаите на деменция са спаднали с една пета за 20 години. Почти без да забелязваме създадохме разширена средна възраст.

„Младите стари” (между 60 и 75 години) са много здрави, активни и продуктивни – напълно различни в сравнение с преди 30 години”, изтъква Такао Сузуки, професор по геронтология в токийския университет Джей Еф Оберлин. „Световната здравна организация определя за  стари хората след 65 години, но нашата основна грижа са наистина „старите стари”, които са много различни.”

Това са добри новини. „Ако не смятате хората за стари само защото са навършили 65 години, а вместо това отчитате колко им остава да живеят, то тогава застаряването излиза по-малко”, посочва австрийският демограф Сергей Шербов. Според негово изследване в страните от ОИСР  повечето бейби-бумъри (следвоенното поколение – бел. ред.) са на средна възраст в средата на 70-те си години. Той подкрепя силно синхронизирането на пенсионната възраст с продължителността на живота.