Представата ни за старостта трябва да се промени

Проблемът е, че през 70-те години ранното пенсиониране започна да се рекламира като златно време в момент, когато продължителността на живота започна да расте. Това се дължеше до голяма степен на намаляването на тютюнопушенето, което рязко понижи смъртността от инфаркт и инсулт. Продължителността на живота след 65 години нарасна 20 пъти по-бързо в периода 1970-2011, отколкото между 1841 и 1970 г. В момента обаче се стабилизира отново в САЩ и Великобритания, отчасти заради затлъстяването.

Обществото обаче още не се е приспособило. Много работодатели не са склонни да наемат хора над 50 г., предполагайки, че са мудни работници. Тази гледна точка се подкрепя от кампаниите за по-гъвкава работа и частична заетост за тази група. Това неволно сочи, че хората над 50 г. са някак по-слаби, докато всъщност трябва да покажем, че те не отстъпват на по-младите си колеги.

Според Harvard Business Review по-възрастните предприемачи са по-успешни от по-младите. Средната възраст в момента на основателите на най-бързо растящите американски стартъпи е 45 години, или 47, ако изключим социалните медии. Производителят на автомобили BMW създаде продуктова линия за квалифицирани работници над 50 г. и подобри условията след консултации с работниците, което увеличи производителността на компанията със 7% и сви отсъствията от работа от 7% на 2%.

Много автомобилни компании сега осигуряват специални метални скелетни костюми с моторизирани мускули, които помагат при вдигането на тежести. Такива нововъведения ще направят революция в способността ни да устояваме на физическите изиквания във всички области. Опитът на BMW обаче не е само въпрос на технология, а и на принадлежност. Работниците се трудят по-усърдно отчасти защото се чувстват важна част от бъдещето на компанията. Работата може да даде жизненоважното чувство за цел и социална свързаност.

На островите Икария (Гърция) и Окинава (Япония), където хората живеят изключително дълго, те продължават да ловят риба или да се грижат за внуци, докато умрат. На запад ние организираме бинго игри и кафе сутрини, за да предотвратим самотата, но забравяме да помогнем на хората да се почувстват полезни.

 „Харесва ми да съм полезна”, казва госпожа Мияо (88 г.), бивша шивачка, която живее в Едогава, Токио. С осем други дами тя участва в център, който осигурява почасова заетост на възрастни хора. Работата спестява време на местната фабрика, като директорът на центъра Фумио Такенги казва, че 93% от членовете му са в отлично здравословно състояние. Центърът развива и икигай, или „причина за съществуване”.