Представата ни за старостта трябва да се промени

Аргументите за предотвратяване на затлъстяването са убедителни на фона на факта, че здравноосигурителната система на Великобритания отделя 10% от бюджета си за заболявания, свързани с диабета. Това означава лекарите да препоръчват упражнения, а правителството да третира вредните храни като тютюна с цялостна кампания, насочена към рекламата, цените и осъзнаването.

Има много начини да подобрим шансовете си за добри старини. Трябва да подобрим и грижата си за старите-стари. Преди няколко години срещнах 89-годишен човек, който си записваше всеки кой е идвал да му помага. В списъка бяха 102 имена. Някои са идвали само веднъж, след което са изчезнали – вероятно към по-добра работа в местния супермаркет.

Не само в Англия социалната грижа не работи. По целия свят здравните системи, които са били създадени да лекуват еднократни заболявания, изпитват затруднения с грижата за хората с дългосрочни хронични заболявания. Твърде често бюрокрацията побеждава хуманността, но не трябва да е така.

В Холандия например една медицинска сестра на име Йос де Блок се разочарова от системата на здравните грижи и създаде мрежата Buurtzorg, която оставя екипи от квалифицирани сестри да решат от какво има нужда пациентът, а не някой мениджър, загрижен за разходите.

Независимо дали задачата е да се направи сандвич на някого или да се назначи лечение, всичко се прави от една сестра. Доверието на пациентите се повиши, защото те са в състояние да изградят връзка с един-единствен човек. Удовлетворението на персонала също нарасна – холандските сестри зпочнаха да изоставят пенсионирането, за да се присъединят.

Режийните разходи на Buurtzorg са една трета от тези на подобни организации, защото моделът е изключително прост. Той трябва да бъде въведен навсякъде.