Идва ли краят на германския икономически модел?

Германската автомобилна индутрия сега се опитва да наваксва с технологията на електрическите батерии, чието ноухау понастоящем е в САЩ и Китай. Германия също така наваксва и при автономните автомобили. На много нива страната не успя да извърши прехода към 21 век.

От десетте най-стойностни германски марки, софтуерната компания SAP е едновременно най-високо ценената и най-младата (основана през 1972 г.) – т.е. последният голям индустриален успех е почти на половин век.

С намаляването на промишления износ ще спадне и германският излишък по текущата сметка, като страната вероятно ще може да го компенсира чрез понижение на заплатите или увеличение на фискалния излишък.

Германия вече е на път да преизпълни фискалните цели на еврозоната за намаляване на публичния дълг до 60% от БВП. Ако следва до безкрай сегашната си политика, голямата коалиция в немския парламент ще се отърве от целия държавен дълг.

На този фон френският дълг се колебае на ниво от около 100% от БВП, без перспектива това да се промени, а италианският расте нагоре от още по-високи нива.

Най-благоприятният сценарий би бил Германия да не се обезкуражи от упадъка на своя модел за растеж, а еврозоната да преустанови зависимостта си от външни излишъци и да развие много по-голяма обща икономическа идентичност.

Еврозоната от своя страна се нуждае от безопасен актив за всичко, което иска да постигне – от икономическа и финансова стабилизация до способността й да използва еврото като геополитически инструмент. Това обаче няма да се случи.

Страните членки на еврозоната максимизират своите конкурентни предимства. Дисбалансите се разширяват, а финансовата система остава податлива на кризи. Когато най-накрая настъпи финансова криза сегашният президент на ЕЦБ Марио Драги вече няма  да го има, за да направи „каквото е необходимо”.

Моят инстинкт сочи, че Германия няма да избяга от своя сегашен модел за растеж лесно или с достойнство. Макрон е определено прав в своя анализ. По интересно е обаче къде остава Франция.