Неравенството в САЩ е поучително за Великобритания

Стагниращите заплати, глобализацията и автоматизацията задълбочават и без това дълбоките разделения

17:19 | 15.05.19 г.

Снимка: Ройтерс

Най-лошото е, че има епидемия от самоубийства, алкохолни заболявания и предозиране с наркотици – нещо, което Ан Кейс и аз нарекохме „смърт поради отчаяние”. Дори и смъртта е неравна, тъй като въпросната епидемия се отнася в по-малка степен за образованите.

Заради тази смъртност общата продължителност на живота спада в продължение на три години, което се случва за първи път от Първата световна война и последвалата я пандемия на инфлуенца.

Може би няй-вероятната причина за растящото неравенство са стагниращите заплати на по-малко образованите. Макар доходът в САЩ като цяло да се повиши, цялото увеличение отиде към по-образованите. Останалите загубиха не само просперитет, но и себеуважението и статусът, които идват с добрите работа и брак.

Заплашена ли е и Великобритания от провала на демократичния капитализъм? От една страна тя е имунизирана за проблемите на здравната система, които в САЩ са огромна спирачка пред просперитета. Британската социална система, като тези в Европа, е по-завършена и щедра от американската, и защитава хората от капризите на глобализацията и автоматизацията.

Великобритания засега избягва и големите лобистки мрежи, които във Вашингтон изключват интересите на обикновените хора по мнoго въпроси. И все пак има за какво да се тревожим. Средните заплати стагнират от десетилетие. Смъртността от отчаяние расте в Англия, особено в североизтока и в западащи градове като Блекпул. Дълго увеличаващата се продължителност на живота започна да се колебае и дори да обръща тренда си.

Гласуването за Brexit и последвалият хаос показват колко много хора се чувстват непредставени от космополитните елити в Лондон и Брюксел, точно както в САЩ мнозина бяха отчуждени от коалицията на елити и малцинства, която подкрепи Хилари Клинтън и Демократическата партия.

Глобализацията и автоматизацията са безспорно сред мощните сили, които задълбочават разделенията в богатите държави. Тези разделения обаче са въпрос не на неумолими исторически сили, а на политика, както се случи в САЩ. Трябва да знаем повече за механизмите. Трабва да отчитаме ролята на анти-работническите политики, на закона и на упадъка на профсъюзите. Трабва да разгледаме поведението на корпорациите, тяхната склонност към аутсорсинг и отслабването на антитръстовите мерки. Има мнго работа за вършене.