Водят ли прогресивните данъци върху дохода до по-малко неравенство?

Последните години основните международни институции – МВФ и Световната банка, все повече насочват и аналитичната си работа, и програмите си към борба с подоходното неравенство. Причината е прозаична – предишната цел за изкореняване на крайната бедност в глобален план вече е на път да бъде постигната и е нужна нова цел. Такава бе намерена в лицето на подоходното неравенство, като последните години все повече енергия и внимание се отделя на него и от страна на Европейската комисия.

Тук няма да коментираме целта за намаляване на неравенството сама по себе си. Само ще кажем, че подоходното неравенство не е задължително нещо лошо, особено когато е следствие от личните усилия на индивидите.  Ако няма неравенство в доходите, тогава няма да има и стимул за образование, повишаване на квалификацията, полагане на труд и предприемачество. Това, разбира се, е равнозначно на социализъм и води до крах на икономиката, рано или късно, пише главният икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова.

Съвсем друг е въпросът с подоходното неравенство, което се дължи на неравенство във възможностите – т.е. стартът пред различните индивиди не е еднакъв и това предопределя и различните резултати в доходите и условията на живот по-късно. За разлика от спорния въпрос за борбата с подоходното неравенство, сближаване на стартовите условия и намаляване на неравенствата във възможностите е цел, която среща широка подкрепа в повечето развити общества.

Някои международни изследователи и национални правителства се фокусират само върху неравенствата в доходите и търсят такива политики, които да ги намалят, без оглед на причината за тези неравенства – неравен старт (т.е. условия отвъд контрола на индивидите) или недостатъчни лични усилия. Мисленето за възможните мерки обикновено опира до преразпределението през бюджета, което включва както данъчните политики, така и социалните трансфери.

Що се отнася до данъчните мерки, все по-често се срещат препоръки за въвеждане на прогресивно облагане на личните доходи, при това достатъчно стръмно такова, с цел намаляване на подоходното неравенство. Съответно една от основните „линии на атака” на адвокатите на тези политики е именно пропорционалното облагане на доходите в страните, където го има (известно още като плосък данък). Именно това е и фокусът на настоящия материал.  

Оказва се, че това разбиране за „борбата с подоходното неравенство” с помощта на данъчната политика е фундаментално погрешно. Бърз поглед към един от най-популярните индикатори за подоходно неравенство, коефициентът Джини, в ЕС показва защо това е така.

Оказва се, че страните с плоски (пропорционални) данъци върху доходите в ЕС имат същото неравенство на доходите – а в повечето от последните десет години дори по-ниско – от страните с прогресивни данъци върху доходите. Това се вижда ясно, ако се съпостави средният коефициент Джини за разполагаемия доход след данъци за страните с плоски данъци върху доходите с този за страните с прогресивна скала на облагане на доходите (виж графиката по-долу).