Ще навлезе ли японската икономика в красива хармония?

Възкачването на император Нарухито на 1 май постави началото на нова императорска епоха в японския календар – Рейва (красива хармония), която замести Хейсей (постигане на мир), която властваше от 1989 г., пише Гaвин Дейвис за Financial Times.

След като започна със стремителен оптимизъм (с абсурдно надценени цени на активите), ерата Хейсей се оказа много разочароваща за растежа, инфлацията, акциите и дълговете в Япония. Страната преживя период на големи дългове и ниска инфлация. 

Премиерът Шиндзо Абе и управителят на Японската централна банка (ЯЦБ) Харухико Курода постигнаха напредък в осъществяването на съвместните фискални и монетарни стимули, откакто започна т.нар. „Абеномика” през 2012 г. Резултатът обаче все още изглежда неясен. Икономиката остава затънала в стагнация, при която нищо не се подобрява, но пък и не произтича криза.

Япония се превърна в основна жертва на търговската война между САЩ и Китай, и последвалото я свиване на китайските капиталови инвестиции. Последното вдигане на митата (от 10% на 25%) върху китайски стоки за 200 млрд. долара от Тръмп вероятно ще отнеме по 0,2 процентни пункта от ръста на японския БВП през следващите две години.

Как трябва да реагира Япония на влошаващата се икономическа ситуация? На срещата си на 25 април ЯЦБ обяви, че ще запази лихвите без промяна поне до пролетта на 2020 г., като после Курода намекна, че тази политика може да продължи и по-нататък.

Тази политика на бъдещи монетарни насоки от страна на ЯЦБ до голяма степен е нерелевантна, тъй като много малко домакинства и без това очакват лихвите да не се вдигат за много години напред. Паричната политика на банката страда от липса на амуниции, след като не е в състояние да купува чужда валута или борсово търгувани фондове в големи количества.

Основен проблем на икономиката е, че инфлационните очаквания са твърдо нулеви, почти без значение от насоките на ЯЦБ. По-младите японци не са виждали инфлация много над нулата, като инфлационните им очаквания са много по-ниски от тези на по-възрастните японци.

Много малко компании вярват, че могат да пренесат по-високите си разходи за заплати към потребителите. Ръстът в заплатите, причинен от повишението на минималната заплата и изравняването на ставките между мъжете и жените, кара работодателите да търсят нови технологии, които да им позволят за съкратят работници. Това е капан, от който паричната политика не може лесно да избяга.

Остава фискалната политика. Шиндзо Абе вложи много политически усилия в плана си да вдигне данъка върху потреблението от 8% на 10% през октомври, като компенсира фискалното затягане (0,7% от БВП според МВФ) с редица краткосрочни харчове. Този пакет от мерки се очаква да има много по-малък ефект върху икономиката, отколкото вдигането на данъка върху потреблението през 2014 г., което бе разрушително.

На фона на търговските войни, спада в глобалните капиталови разходи и неспособността на монетарната политика да отговори, Япония може да не е в състояние да издържи фискално свиване през тази година. Абе трябва да реши до юни дали да промени курса, било то чрез отлагане вдигането на потребителския данък, било чрез увеличаване на контриращите правителствени разходи.

В същото време той може да обяви и избори за долна камара на парламента, успоредно с тези за горна през юли, търсейки мандат за своите икономически и конституционни политики. В миналото той беше рисков играч и сега може да бъде изкушен от едно последно хвърляне на заровете.