Днешен Китай никога няма да бъде глобална суперсила

Първото е дълговият проблем. На някакъв етап цената на дълга трябва да бъде понесена от хората, фирмите или правителството чрез инфлация, увеличено облагане или съкращаване на публичните разходи.

Второто препятствие е демографията. Населението на Китай ще продължи да се увеличава още може би десетилетие, но работната сила вече се свива стремително. Раждаемостта от 1,6 деца на жена е една от най-ниските в света. Разходите за социална сигурност и грижа за възрастните ще бъдат огромни. Производителността на труда трябва да се повиши много бързо.

Друг демографски проблем е превесът на мъжете над жените. През идните десетилетия в Китай ще има между 30 и 40 млн. мъже в сексуално активната възраст от 20 до 40 г., които няма да могат да си намерят партньор. Това може да доведе до вълнения и нестабилност.

Третото препятствие и вероятно най-голямото е надвисналата водна криза в 12 северни провинции, които отговарят за 41% от населението, 38% от селското стопанство, 46% от индустрията и 50% от производството на енергия. Нито трансферът на вода, нито обезсоляването могат да предотвратят тежки икономически, социални и политически разстройства.

Това, което е необходимо, ако вече не е твърде късно (климатичните промени правят региона по-сух), са мащабни промени в селското стопанство, индустрията и начина на живот на хората.

Основен инструмент би било коректното ценообразуване на водата. Неколкократното увеличаване на цената, както един ръководител предложи, обаче е политически невъзможно – комунистическата партия се страхува, че предизвиканата от това инфлация ще подбуди вълнения.

Моделът на управление на Китай е сбъркан – 1,4 млрд. души не могат да бъдат управлявани чрез декрети и надзор, игнорирайки саморегулацията. Си Дзинпин обърна гръб на четири полезни средства: законността и независимата съдебна система, които са съществени за доверието в бизнеса и частния сектор; свободната преса, която например може да помогне в борбата с корупцията и злоупотребите в екологията; гражданското общество, откъдето идват идеите, иновациите и натискът; и някаква форма на политическа отговорност, за да се насърчат властниците да работят в полза на хората, а не на себе си или партията.

Всички тези четири аспекта отслабват контрола и рискуват евентуално да доведат до плуралистична система. Затова и комунистическата партия ги отхвърля. Към по-горните фактори може да се добави и липсата на доверие в нея.

Национализмът е неадекватен заместител. Като пример за липсата на доверие може да бъде дадена интернационализацията на юана. Една суперсила със сигурност трябва да има свободно търгуема валута. Но какво ще стане, ако Китай отвори капиталовата си сметка? Тъй като хората не вярват на партията днешното бягство на капитали ще се превърне в порой. Инвеститорите ще напуснат сегашното убежище за спестяванията си – вътрешния жилищен пазар. Неговият колапс ще доведе до рецесия и безработица, която е най-голямото опасение на партията.