Днешен Китай никога няма да бъде глобална суперсила

Може ли иновациите да спасят комунистическата партия? Едно високотехнологично общество с висока производителност би могло да помогне на Китай да превъзмогне задлъжнялостта, да се нуждае от по-малко работници и да се справя с по-малко вода. Самият Си Дзинпин през януари 2016 г. заяви, че иновациите са ахилесовата пета на Китай. Може би е прав. Влагането на много ресурси за научни изследвания може да помогне на Китай да създаде вълнуващи технологии. Но това може, както в Съветския съюз, да бъде на тясна основа. Много западни учени заключават, че двигателят за възхода на Европа е бил свободният обмен на идеи. Отказът да се приеме конвенционалното може също да е помогнал.

Контролът на китайската комунистическа партия обаче не благоприятства това. Култура, наложена от политиката, не е в полза на нестандартното. А на фона на приоритета, който имат държавните предприятия пред частния сектор, добавен към затегнатия партиен контрол върху бизнеса, образованието и обществото, е основателно да се зачудим дали в бъдеще компании като Huawei, Alibaba и Tencent ще се появят толкова лесно.

В действителност през 1978 г. бе трудно да си представим от колко догма партията ще се оттърве. Има обаче важна разлика между първите 30 години на реформи и последните 10. По-рано интересът за реформи и този на партийните членове вървяха в една посока – много пари можеха да се направят, къде законно, къде не, чрез следване на директивата за реформи. Сега интересите им се разминават дори при ограничената роля на пазара. Войната срещу корупцията затвърждава това.

Вероятно сме достигнали върха при Си Дзинпин, или може би платото, след като Китай ще продължи да бъде силна държава.

Какво означава това за либералните демокрации? Ако възходът на Китай не е безпрекословен (нито път крахът му – страната ще остане основна сила), трябва междувременно да сме по-решителни в браненето на нашата сигурност, интереси и ценности. Не трябва да се поддаваме на изпреварващо преклонение пред Китай. Трябва да подкрепяме това, което е съществено за дългосрочния просперитет, включително уважение на международното право, което Китай може да продължи да пренебрегва с увеличаването на проблемите му.

В обобщение, въпреки настоящите ни неволи, трябва да имаме повече вяра в нашата система. Нейното предимство е, че не е като английски дъб, а като китайски бамбук – огъва се при силен вятър, но не се счупва.

Тези, които казват, че подемът на Китай ще доведе до синхронизиране с либералните демокрации, сега са обвинявани, че грешат. Може би е по-правилно да се каже, че докато не промени своята система, Китай няма шанс да бъде суперсила.