Проблемът за ЕС не е в германския икономически модел

Немските експортни компании все повече инвестират в чужбина, а не у дома, заплашвайки привлекателността на страната като инвестиционен хъб. Ниската производителност и отслабващото социално партньорство допринесоха за огромното разширение на сектора с ниско заплащане.

Междувременно, вместо да осъществяват реформи – като намаляване на трудовите данъци, опростяване на данъчния кодекс, дерегулация на услугите, модернизация на неефективната бюрокрация и увеличаване на публичните инвестиции в инфраструктура, образование и иновации – последните три правителства се опитаха да задоволят исканията на определени групи чрез неправилно насочени подаяния.

Общественото негодувание от политическия елит и възходът на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ не са резултат от икономическа слабост, мигрантска криза или прекалено властен ЕС, а от политическия провал да се обърне внимание на някои легитимни опасения за нарастващото регионално неравенство и социалната поляризация. Германия не успя да използва годините на бума, за да рестартира икономическия си модел.

Втората илюзия е, че Германия не се нуждае от Европа, и че ЕС и еврозоната са на практика трнасферен съюз, в който Германия плаща сметката. Това отношение обяснява защо много германци са крайно подозрителни към предложенията на Макрон за реформиране на еврозоната. По ирония на съдбата Германия би била един от най-големите бенефициенти на промените, които френският президент предвижда – завършването на монетарния съюз и заздравяването на европейските институции. Въпреки това от години Берлин се съпротивлява на тези реформи.

По-лошото е, че се демонстрират все по-протекционистични тенденции с предложения държавата да се намесва по-директно в икономиката и да преследва създаването на компании „национални защитници”. Глобалните търговски напрежения и усилващият се национализъм в САЩ и другаде означава, че продължаващият успех на немския икономически и социален модел ще зависи от способността на страната да подпомогне създаването на силна и обединена Европа

Степента на политическа подкрепа в Берлин за допълнителна интеграция на ЕС ще бъде решаваща за това дали Европа може да бъде трети партньор на геополитическата сцена заедно със САЩ и Китай. Така че не германският икономически модел, а неохотата на немския политически елит да преследва икономически и социални реформи, в страната и в ЕС, е основният риск, пред който е изправена Европа днес.

Не е твърде късно обаче да се смени курсът  – германската икономическа и политическа сила означават, че страната все още има шанс да донесе промяната заедно с европейските си партньори.