Европа може да бъде суперсила, трябва й само воля

„Колко дивизии има папата?”, е популярен цитат от Сталин, с който той отказва да се съобрази с желанията на Ватикана. ЕС също не разполага с голям военен потенциал, но има нещо точно толкова страховито. Властта над най-големия пазар в света и една от най-големите централни банки дават на съюза търговска сила, съпоставима единствено с тази на САЩ, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

Въпреки това Европа или не е наясно със своята собствена сила или се страхува да я упражни. Основният европейски инстинкт все още е да се третират търговията и финансите като икoномически средства за пазарен достъп и предвидими условия за бизнес, както и за работните места и доходите, които се очаква да ги последват. Европа не е склонна да използва своето икономическо влияние за осъзнати политически цели, което би изисквало поставянето под риск на търговските възможности в името на по-големи приоритети.

Този дребнав манталитет е свързан с нежеланието на Европа да погледне в очите променената Америка. Много европейски лидери живеят с надеждата, че нещата ще се нормализират, когато Доналд Тръмп напусне поста си, и се опасяват да не изгорят мостове чрез прекалена конфронтация. Грешно е обаче да се гледа на Тръмп като на временно отклонение. Дори американците да сменят своя президент през 2020 г., това, което се случи, може да се повтори.

Основите на глобалния ред, основан на правилата, бяха необратимо отслабени – от САЩ, които изгубиха интерес в него, и от Китай, който се опитва да подчини реда на своята доминация. От осъзнаването, че Европа е сама, европейските лидери трябва да преминат към лозунга „Европа над всичко” – не по тръмписткия начин, според който печалбата на едни е загуба за други, а чрез борба за система, в която всички, които споделят ценностите на съюза, могат да преуспеят. Това означава осъществяването на международна икономическа политика с изричната цел за оформяне на глобалните правила по подобие на Европа.

ЕС е най-близо до осъзнаването и реализирането на потенциала си на суперсила в областта на търговията. Съюзът се придвижи към налагането на свои собствени екологични, трудови и инвестиционни правила в търговските споразумения. Европа обаче може да спечели повече, ако направи завой от предимно меркантиланта си търговска политика към геостратегическа, която цели да засили европейския отпечатък върху това как се управлява света.

Например, ЕС може да синхронизира в много по-голяма степен търговската си политика с климатичната. Европа не трябва да се свени да налага въглеродни данъци върху вноса от страни, чииято политика в областта на въглеродните емисии не е толкова стриктна. Търговската политика също така трябва да затвърждава властта на Брюксел, разширявайки допълнително европейските регулации.