Brexit е идея на отминала ера

Глобална Великобритания предполага свят, който се движи в посока свободна търговия, а не против нея; свят, в който международните финанси уверено се разширяват; свят, в който САЩ са опората на Запада с неотменим ангажимент към НАТО; свят, в който Русия си е налегнала парцалите, а Китай е просто обещаващ развиващ се пазар, а не надигаща се суперсила.

Нищо от това вече не е вярно. Вместо това Великобритания се изправя срещу свят, в който международните правила се разпадат под натиска на подновеното съперничество между великите сили и възхода на протекционизма в САЩ. Времето е изключително опасно за начало на проекта „Глобална Великобритания”.

Нищо не илюстрира толкова добре този проблем, колкото настояването на привържениците на Brexit, че излизане от ЕС без сделка е напълно осъществимо, защото Великобритания просто може да търгува по правилата на Световната търговска организация (СТО). Дори организацията да беше в перфектна форма, това би било съмнително, тъй като правилата на СТО също водят до високи мита върху колите и храните, както и до обременяваща бюрокрация.

Както се оказва обаче СТО има сериозни неприятности, тъй като САЩ умишлено саботират механизма за уреждане на спорове на организацията, като част от атаките на Тръмп към глобалната търговска система. С ожесточаването на търговската война между САЩ и Китай напрежението върху СТО само ще се усилва.

Американските мита и ограниченията върху технологичния износ за Китай, съчетани с ответните мерки на Пекин, увеличават шансовете светът да се придвижи към търговска система, изградена около съперничещи си блокове. Тези блокове е напълно възможно да се обградят от стени от високи мита и да ограничат технологичните трансфери към останалия свят.

Това обуславя сегашното време като най-лошото за Обединеното кралство да обмисля излизане от търговското споразумение с предпочитания си партньор – ЕС. Ако Борис Джонсън наистина стане премиер по-късно през лятото, той бързо ще трябва да се фокусира върху тези реални заплахи пред съвременна Великобритания, а не върху имагинерните, за чието изфабрикуване той помогна преди 30 години.

С почти всички съвременни заплахи – от надигаща се Русия, през климатичните промени, до търговските войни – Велкобритания би се справила по-лесно, ако използва колективната сила на ЕС.

Абсурдно е, че топ приоритетът на Джонсън би бил напускането на ЕС. Като млад кореспондент в Брюксел той се удивляваше на усещането, че неговите приказки за империалистичен ЕС се приемат добре сред торите. Влиянието им, си спомня по-късно той, му е дало „странното усещане за сила”. Сега е странно, че той е на път да вкуси реалната сила – и да трябва да се справя с последствията от измислените истории, които предеше преди толкова много години.