Слуховете за смъртта на либерализма са силно преувеличени

„Също така и т.нар. либерална идея, която надживя целите си. Нашите западни партньори признаха, че някои елементи на либералната идея, като мултикултурализмът, вече не са защитими”.

По този начин Владимир Путин изяви претенция, че е на правилната страна на историята в забележително интервю за Financial Times, пише Мартин Уулф за британското издание. Но както може да перефразираме Марк Твен, слуховете за смъртта на либерализма са силно преувеличени. Обществата, базирани на основните либерални ценности, са най-успешните в историята. Те трябва да бъдат защитавани от враговете им.

Какво е либерализмът? За да отговоря на този въпрос, първо бих помолил американските читатели да забравят какво значи либерализмът за тях – обратното на консерватизма. Това е уникално американско значение, което има смисъл в местния контекст. В европейския смисъл либерализмът означава противоположното на авторитаризма.

Когато Томас Джеферсън пише за „живота, свободата и преследването на щастието” в Декларацията за независимост на САЩ, той надгражда над един от големите либерални мислители, Джон Лок, замествайки „собственост” със „щастие”. Коренът на думата либерал е латинското liber – прилагателно, означаващо свободен човек, обратното на роб.

Либерализмът не е точна философия, той е манталитет. Всички либерали споделят вярата в индивидуалните човешки права. Те вярват в способността на човешките същества да решават за себе си. Тази вяра има радикални последици. Тя предполага правото да се правят собствени планове, да се изразява мнение, да се участва в обществения живот. Този начин на мислене е въплътен в система, която наричаме „либерална демокрация”.

Либералите споделят вярата, че волята зависи от притежаването на икономически и политически права. Институциите са необходими, за да защитят тези права – независимите правни системи преди всичко. Волята обаче зависи също от пазарите, които координират действията на независимите икономически актьори, от свободните медии, които позволяват споделянето на мнения, и от партиите, които организират политическия живот. Зад тези институции стоят ценности и поведения – разграничаването между частни печалби и обществени цели, необходимо за да се обуздае корупцията; чувството за гражданство; и вярата в толерантността.

Либерализмът изисква баланс между противостоящи си блага. Някои либерали вярват повече в икономическата свобода и се противопоставят на активната държава. Други вярват повече в равенството между хората и се боят от плутокрацията. В широк смисъл и двете гледни точки са либерални.

Путин обаче е враг на либерализма. Традицията, от която той изхожда, е царистката автокрация. Както написа Андерс Аслунд, Путин „педантично унищожи напъпващите институции на капитализма, демокрацията и върховенството на закона, които се появиха в Русия през 90-те. На тяхно място той изгради вертикална сила, контролирана от сподвижниците му, които се противопоставят на върховенството на закона, предпочитайки своите собствени неограничени права пред силата на държавата”.