Слабостта на ОПЕК+ е очевидна

Интерес буди новият играч в разширения картел – Русия, която изглежда най-накрая прие, че е петролна икономика, чиито интереси съвпадат с тези на страните от ОПЕК, като Нигерия и Кувейт. Тази промяна е знак за прагматизма на президента Путин и за неговото разбиране на динамиката на пазара, но също така показва фундаменталната икономическа слабост на Русия.

Петролът и газът отговарят за над 60% от експортната печалба на страната и около 50% от държавните приходи. Диверсификацията на руската икономика, обещана от Путин, когато дойде на власт преди 20 години, така и не се случи. Уязвимостта на Русия се състои във факта, че, поради причини извън неин контрол, допълнителното предлагане на петрол и газ подкопава цените и следователно ограничава приходите на държавните енергийни компании.

Новият съюз между Москва и Рияд подновява връзка, установена през 1926 г., когато Съветският съюз става първата чуждестранна сила, която признава Абдул Азиз ал-Сауд, дядото на сегашния крал, за владетел на Хеяз и Нейд – предшественикът на сегашното кралство Саудитска Арабия. Отношенията между двете страни не винаги са били гладки, особено когато Саудитите финансираха афганистанските муджахидини в борбата им срещу руската армия през 80-те.

Днешните отношения се крепят на взаимната изгода, като ще бъдат тествани при нов спад в цената на петрола. Спадащите цени означават намаляващи приходи, което дава стимул на всеки участник в ОПЕК+, включително Русия, да нарушава квотите за производство.

Сделката от миналата седмица е крехка и не може да замаскира фундаменталното изместване на доходи извън петролните производители. Славните дни на ОПЕК са в историята. Световното търсене за петрола на картела се е свило до нива, невиждани от началото на 80-те години.

През последните 5 години пазарът се промени – от движен от производителите той изпадна в ситуация на продължаващ риск за цените, въпреки че те спаднаха от 110 долара за барел в началото на 2014 г. до около 60 долара сега. Това може да се дължи на отслабващо търсене или на възобновяване на част от продуцията във Венецуела или Иран.

Ако изключим война или революция в Близкия Изток, която да отнеме съществена част от предлагането на петрол за продължителен период, ОПЕК+ ще трябва да поддържа производствените си квоти далеч отвъд март догодина, ако не и да ги ограничи. Както показа реакцията на пазара спрямо договорката от миналата седмица, съществува дълбок скептицизъм относно способността на производителите да останат задружни в дълга защитна битка.