Развиващите се икономики трябва да се възползват от ниските лихви

Развиващите се икономики буксуват, пише Financial Times. Последното намаление от МВФ на прогнозите за световния растеж тази година - четвъртото поредно - беше изцяло обусловено от понижение на очакванията за развиващите се пазари в Азия, Латинска Америка и Близкия изток. Те все още растат около два пъти по-бързо от развитите икономики, но очакваната преднина в растежа им сега е почти един процентен пункт по-ниска от тази преди година, като ръстът на брутния им вътрешен продукт през 2019 г. се очаква да бъде най-ниският от десетилетие. Няколко големи развиващи се икономики, преди всичко Бразилия, Русия и Мексико, растат по-бавно от развитите икономики.

Много от централните банки в развиващите се икономики се опитаха да подкрепят растежа, като изпревариха Федералния резерв на САЩ в намаляването на лихвените проценти през последните месеци. Южна Корея, Индонезия и Южна Африка го направиха най-скоро. Това е добре дошло, но е малко вероятно да бъде достатъчно, за да съживи растежа. Ниската производителност, липсата на производствен капацитет и бавните темпове на вътрешни реформи също трябва да бъдат адресирани.

Американско-китайският търговски спор показа уязвимостта на много развиващи се експортно ориентирани икономики. През първото тримесечие на годината ръстът на световната търговия спадна до седемгодишно дъно от едва 0,5%. Очакванията за цялата 2019 г. са за ръст по-малко от половината от този, отбелязан преди две години. Китайската икономика нарасна с най-бавния си темп от почти 30 години през второто тримесечие, докато Сингапур отчете най-лошото тримесечно свиване на БВП от 2012 г. Южна Корея понижи прогнозите си за растежа заради слабостта на световната търговия, съчетана със собствените й търговски спорове с Япония.

Структурната промяна в Китай към по-ориентирана към потреблението икономика наруши веригите за доставки в Азия и в развиващите се икономики, изнасящи суровини. Няколко страни с по-ниски доходи отвоюваха пазарен дял от Китай, но не достатъчно, за да компенсират общите си загуби.

Бавното темпо на вътрешните реформи е друга пречка, особено в Латинска Америка. В региона се наблюдава най-голямото понижение на прогнозите на МВФ за растежа, който тази година ще остане анемичен в Мексико и Бразилия, докато Аржентина се очаква да се възстанови съвсем леко от миналогодишната криза.

Икономическият дневен ред на Бразилия за дерегулиране и приватизация при президента Жаир Болсонаро все още не е постигнал конкретни резултати. Дългоочакваният законопроект за пенсионната реформа в страната наскоро мина на първо четене, но остават още три гласувания преди той да влезе в сила. Слабостта при инвестициите и бизнес доверието ограничиха растежа в региона. За това допринесе и ниският растеж на производителността.

Очакваното намаляване на лихвените проценти в САЩ ще предложи известно облекчение. Централните банки на развиващите се икономики следва да продължат да облекчават вътрешната политика, където възможностите позволяват, подкрепяйки потреблението и инвестициите. Пакистан и Аржентина са изключението. Техните високи нива на инфлация и уязвимост към обезценяване на валутата ги принудиха да поддържат строга парична политика.

Растежът на развиващите се икономики може да е най-ниският от десетилетие, но външните уязвимости не са в същия мащаб, както преди 10 години. Броят на страните с фискални дефицити и такива по текущата сметка сега е много по-нисък, валутните резерви са по-големи, а деноминираният в чуждестранна валута дълг намалява. Остават обаче проблемни области, не на последно място неспособността да се инвестира в производствен капацитет за растеж, което ще помогне да се изолират вътрешните икономики от бъдещи външни шокове. По-лесната парична политика в световен мащаб предоставя възможност за това. Развиващите се икономики не трябва да я пропиляват.