Какво трябва да знаем за рецесиите?

В момента икономистите считат, че има една трета вероятност икономиката на САЩ да се насочи към рецесия през следващата година след най-дългото си разрастване в историята. Германия, най-големият икономически двигател на Европейския съюз, е на ръба. Притесненията нарастват дори в Австралия, която е постигнала забележителните 28 години без икономически спад. Толкова време мина от Голяма рецесия от 2007-2009 г., че много пълнолетни не са ставали свидетели на свиване на икономиката през своя трудов живот. Но забавящият се глобален растеж и търговската война между САЩ и Китай, наред с други напрежения, пораждат страхове, че се задава следващата рецесия, пише Рийд Пикърт за Bloomberg.

1. Неизбежна ли е рецесията?

В крайна сметка - да, рецесиите следват експанзиите и обратното. Истинските въпроси са други - когато рецесията настъпи, колко време ще продължи и колко тежка ще е тя.

2. Означава ли рецесия в САЩ също и глобална рецесия?

Не е задължително. САЩ са преживели 11 рецесии след края на Втората световна война, според Националното бюро за икономически изследвания (НБИИ), което констатира икономическите фази. Международният валутен фонд отброява само четири глобални рецесии след 1960 г.

Нито една от двете организации не използва класическото определение за рецесия – свиване на икономиката в две поредни тримесечия. НБИИ взема предвид такива допълнителни фактори като заетост, промишлено производство и доходи, като обикновено му отнема около година за да обяви настъпването на рецесия. МВФ от своя страна, при обявяването на глобална рецесия следи за спад на коригирания с инфлацията БВП на глава от населението, придружен от слабост в индустриалното производство, търговията, капиталови потоци, потреблението на петрол и безработицата.

3. Какво предизвиква рецесиите?

Преди Първата световна война "относително честите" рецесии „са произтичали от широк спектър от предизвикани от частния сектор колебания в разходите, като срив в инвестициите и финансова паника”, според изследване на Кристина Роумър, която оглавяваше Икономическия съвет при президента Барак Обама. Т.нар. Голяма умереност, приблизително 25-годишен период на относителна стабилност по целия свят, започнал в средата на 80-те години, породи мнението, че съвременните рецесии не се случват без „неочакван шок за икономиката, който има трайни последици, като например рязко увеличение на цените на петрола” - причина за спадовете от 70-те и 80-те в САЩ – или „натрупани дисбаланси, които вече не могат да бъдат игнорирани."