Какво трябва да знаем за рецесиите?

4. Какво представлява дисбаланс?

Дотком балонът, който се наду в края на 90-те години и се спука преди рецесията от 2001 г. е един пример. Такъв е и пресищането в сектора за отпускане на кредити, което предхождаше т.нар. Голяма рецесия от 2007-2009 г. Много американци взеха ипотеки, които не могат да си позволят, които бяха пакетирани и предоставени на инвеститорите като висококачествени ценни книжа.

5. Какво прави рецесията лека или тежка?

Продължителността й е един от факторите, който се взема предвид. Рецесията през 2007-2009 г. продължи 18 месеца, което я прави най-дългата след Голямата депресия. Рецесията от 1980 г. пък продължи само шест месеца. Други мерки за тежестта на рецесията са колко се свива икономиката и колко сериозна е безработицата. Най-лошите рецесии обикновено са тези, съпътствани от някакъв срив във финансовата система, както се случи в САЩ през 2007 и 1929 година.

Изследователите размишляват за това дали продължителността на експанзията влияе върху степента на последващата рецесия. Служители от клона на Федералния резерв в Кливлънд не са открили много доказателства за това, но са намерили причина да мислят, че тежки рецесии (като тази, която завърши през 2009 г.) пораждат силни експанзии.

Друг определител за тежестта на рецесията е това колко широко е засегната икономиката. Сравнително кратката и лека рецесия от 2001 г., например, беше до голяма степен ограничена до технологичния сектор, със скромни последици за останалата част от икономиката.

Ще бъде ли тежка следващата рецесия - вижте в продължението в сайта на Bloomberg TV Bulgaria!