Трудната част от борбата с неравенството е финансирането

Но благородните инициативи, като тези предложени от Бизнес кръглата маса и B4IG, няма да сработят без да се осигурят пари за финансирането им, като подозирам, че компаниите няма лесно да отворят касите си, поне в САЩ. Изпълнителните директори и акционерите са привикнали от години към тлъстите печалби - и щедрите компенсационни пакети и по-високите цени на акциите, които следват - и няма да имат желание да се откажат от това. Брутният марж на печалбата на индекса S&P 500 набъбна до 10,2% през 2018 г., най-високото ниво от 1990 г. Съотношението на корпоративните печалби към БВП достигна исторически връх през 2012 г., според Бюрото за икономически анализ на САЩ, и след това се запази високо.

С нарастването на печалбите растат и възнагражденията за акционерите. Според Института за икономическа политика (ИИП) съотношението в заплащането между главните изпълнителни директори и работниците е скочило до 281 през 2017 г., спрямо 195 през 2009 г., като през 2018 г. вероятно се е запазило. Акционерите също бяха богато възнаградени, тъй като борсата в САЩ се учетвори като стойност от началото на 2009 г. насам.

Друга пречка е, че парите, необходими за адекватно обезщетяване на работниците, вероятно са повече отколкото се признава. Конгресменката Кейти Портър от Калифорния се противопостави на Даймън с шокиращи данни по време на изслушване в Конгреса през април, показвайки, че заплащането за начална позиция в клона на JPMorgan в Ървайн, Калифорния от 16,50 долара на час далеч не достига издръжката на самотна майка с едно дете. А това е с 10% повече от минималната работна заплата от 15 долара, която компаниите не са склонни да плащат.

Има и други признаци, че справянето с неравенството в заплатите не е лесна задача. Например, медианното възнаграждение на служителите в приблизително половината от най-големите 1000 американски компании по пазарна стойност е под издръжката на четиричленно семейство. Медианният доход на домакинствата в САЩ е приблизително с 25% по-малък от сумата, необходима за покриване на разходите за живот на четиричленно семейство в градовете на Средния Запад, като Омаха, Канзас Сити, Милуоки или Кливлънд, да не говорим за по-скъпите крайбрежни места, според изчисленията на ИИП. Коефициентът на Джини пък, който измерва степента на неравенство в доходите, е на рекордно високо ниво, според Бюрото за преброяване на населението.

Големите корпорации изглежда осъзнават степента на проблема и че работниците не могат да продължат да работят за по-малко от нужната им издръжка. По-големият въпрос е дали ръководителите и акционерите имат волята да разтворят портфейлите си преди правителството да ги принуди.