Японизация на паричната политика

Испания

Испания има държавен дълг от 98,7 процента спрямо БВП и следователно по принцип се възползва от политиката на ЕЦБ за ниски лихви, защото тя облекчава обслужването на дълга. Но в испанските гърди по темата бият две сърца, защото страната също така разполага и с много големи банки, страдащи от ниските лихви. „Испанските банки обикновено предоставят ипотеки с променлива лихва. С намаляването на лихвите не само възвръщаемостта им по депозитите в ЕЦБ спада, но и възвръщаемостта по ипотечните кредити“, обяснява Марко Троано от рейтинговата агенция Scope.

Испанското министерство на икономиката не коментира решението на ЕЦБ и Драги. Министърът по икономическите въпроси Надя Калвиньо коментира в интервю в четвъртък преди решението на ЕЦБ двустранните ефекти за Испания и нейните банки, като заяви: „Няма политика, която да няма противопоказания или странични ефекти“. Калвиньо също така е убедена, че политиката на ЕЦБ е твърде експанзионна от твърде дълго време, така че вече не оказва голямо влияние върху икономиката.

Намекът на Драги, че паричната политика сама по себе си не може да реши проблемите, а е време да се намеси и фискалната политика на страните членки, се харесва на испанците. Временното социалистическо правителство на Педро Санчес планира нови разходи за образование, здравеопазване и социални жилища.

Гърция

Засега гръцкото правителство не е коментирало решенията на ЕЦБ. Министърът на финансите Христос Стайкурас е на път към Хелзинки, за да присъства на заседанието на еврогрупата. Това е първата среща на Стайкурас с колегите му, след като пое финансовото ведомство в началото на юли след смяната на правителството.

Стайкурас и неговият шеф, консервативно-либералният премиер Кириакос Мицотакис, вероятно трябва да бъдат доволни от решенията на ЕЦБ. Като най-силно задлъжнялата страна в еврозоната - с дълг в размер на почти 180 на сто от брутния вътрешен продукт, съотношението на дълга е три пъти по-високото, отколкото определеното в Пакта за стабилност - Гърция се възползва от ниските и отрицателните лихвени проценти. Те са "голяма подкрепа" за Гърция, заяви Стайкурас наскоро в интервю за германското икономическо издание Handelsblatt. Кредиторите също се възползват от намаляващите разходи за рефинансиране на Гърция, заяви той.

Фактът, че президентът на ЕЦБ Драги сега не само отваря паричния кран, но изрично призовава за принос на фискалната политика в подкрепа на икономиката, също е добре дошъл за правителството в Атина. Това се вписва в аргумента на новия кабинет в Атина. Премиерът Мицотакис възнамерява да преговаря с кредиторите за облекчаване на строгите мерки за икономии, за да получи повече фискално пространство за инвестиции и мерки за стимулиране на икономиката, като намаляване на някои данъци.

Съобщението на ЕЦБ за възобновяване на покупките на облигации също се посреща с радост в Атина. Все още не е сигурно дали ЕЦБ ще изкупува гръцки държавни облигации като част от „QE 2.0“ - ценните книжа са с лош рейтинг (неинвестиционен). Но инвеститорите вече посягат все по-често към книжата. Цената на десетгодишните гръцки облигации се повишиха в четвъртък следобед в отговор на новината от Франкфурт, след което доходността по книжата за първи път падна под 1,5 процента - най-ниската доходност след въвеждането на еврото в Гърция.