Глобализацията е избор, който трябва да отстояваме

Настоящата година е натоварена за икономистите, занимаващи се с търговията. САЩ и Китай си размениха увеличения на митата, а Обединеното кралство решава как да прекрои своите търговски споразумения с ЕС и останалия свят след Brexit, пише за Financial Times Пайнелъпи Голдбърг от Йейлския университет, която понастоящем работи като главен икономист към Групата на Световната банка. 

Промените в търговските политики и обществените нагласи, които помагат за тяхното стимулиране, имат значение. Дълго се смяташе, че повече търговия е неизбежна, тъй като транспортните разходи намаляват, а технологичните подобрения изглаждат пътя. Но изследванията показват, че промените в политиката и международното сътрудничество са изиграли решаваща роля. Глобализацията беше избор, поради което можеше да се обърне - поне частично - ако богатите страни бяха решили.

Има много доказателства за полезните ефекти от свободната търговия. Тя донесе ползи на потребителите чрез по-ниски цени и по-голямо разнообразие от продукти, като същевременно увеличава съвкупния брутен вътрешен продукт. В страните с по-ниски доходи тя също помогна за избавянето на стотици милиони от бедността. Изследванията обаче също така подкрепят общественото безпокойство по отношение на други ефекти от свободната търговия: печалбите не се усещат равномерно, а има и губещи.

Въздействието на търговията върху регионалните неравенства в рамките на по-богатите страни се очерта като централен въпрос. Може би най-известният пример е ефектът върху американския пазар на труда след влизането на Китай в световната търговска система в началото на 21 век.

Работните места в промишлените индустрии, които трябваше да се конкурират с нарастването на вноса от Китай като цяло бяха малко, но силно концентрирани в определени области. Когато тези индустрии се свиха, ефектите върху доходите и заетостта на местните работници бяха не само големи, но и постоянни. В дългосрочен план може да се надяваме, че изтласканите работници от тези индустрии скоро ще се прехвърлят в растящите нови. На практика този ход изглежда, че ще отнеме поне десетилетие.

За подобна предпазливост свидетелстват и изследванията на ефектите от свободната търговия в редица други страни. Изглежда, че регионалният аспект е ключов. Трудно е да се намери алтернативна заетост за засегнатите работници, тъй като голяма част от местната икономика е повлияна негативно. Хората рядко реагират чрез преместване в по-процъфтяващи райони.

Това поражда важно предизвикателство. Как най-добре да извлечем ползите от глобализацията от една страна, като същевременно защитаваме онези, които страдат от нея от друга? Всъщност това може в крайна сметка да са двете страни на една и съща монета. Ако не разработим начин за смекчаване на неравенствата и сътресенията, които може да причини свободната търговия, може да бъде по-трудно да поддържаме обществената подкрепа за нея.

Всичко това означава, че търговската политика трябва наистина да върви ръка за ръка с вътрешната политика. Все още има големи въпроси без отговор как това трябва да се случи. Традиционната социална държава често се фокусира върху подпомагане на хората чрез допълване на доходите. Трябва да знаем повече за това как да комбинираме тези ползи по ефективен начин с други видове интервенции, като например преквалификация на работници, подпомагане на преместването им в други региони или прилагане на „базирани на място“ политики, които изрично признават географската концентрация на търговското въздействие чрез подпомагане на местните икономики.

Аз и други участници в „Прегледа на неравенствата” на Института за фискални изследвания ще търсим решения на тези сложни политически въпроси през следващите четири години.

Потенциалната награда е да се изравнят последиците от глобализацията и в процеса да се поддържа подкрепа за политики, които могат - ако се управляват добре - да донесат големи и повсеместни ползи.