Политиците имат шанса да подкрепят световната икономика

Нашата съдба зависи повече от мощни безлични сили, отколкото от хората, но има моменти, когато лидерите могат да се възползват от възможността да повлияят на хода на събитията. Или да я пропуснат. Тази седмица е такъв момент, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

Финансови министри, централни банкери и ръководители на основните международни икономически институции се събират във Вашингтон за годишните срещи на Световната банка и МВФ. Междувременно ръководителите на правителствата от ЕС ще проведат среща на Европейския съвет в Брюксел.

Такива събирания обикновено включват в най-добрия случай постепенно вземане на решения. Но понякога те излизат с важни резолюции или сигнали за колективна ангажираност към определена насока на политиката, която може да промени очакванията, които ръководят икономиките и пазарите. Пример е как срещата на върха на Г-20 през април 2009 г. в Лондон спомогна за стартиране на възстановяването след кризата, като обеща да преследва експанзионистична макроикономическата политика и да избегне протекционизма.

Днес задълбочаващото се глобално забавяне е очевидно, особено в търговията и инвестициите. То е предизвикано от поредица удари върху икономическата активност. Преди всичко от търговската война на президента на САЩ Доналд Тръмп, но също така от Brexit и широко разпространената съпротива срещу експанзионистичната политика. Заедно те подкопават доверието в тези, които взимат инвестиционни решения, засягайки както настоящото търсене, така и бъдещото предлагане.

И трите са самопричинени политически грешки, отразяващи странна смесица от неоправдана излишна храброст и пораженчество вместо по-силни действия. Но промяна в курса на политиката може да възстанови голяма част от загубеното доверие на бизнеса.

Дори самите сигнали за такава промяна могат да направят чудеса, както показва скорошното поведение на паунда. Британската валута преживява бурни времена, но стойността й се повиши с почти 5 на сто за по-малко от седмица, след като надеждите за организиран Brexit бяха разпалени. Един по-голям завой към по-рационални глобални политики би могъл по подобен начин да повиши оптимизма относно разходите на потребителите, възнагражденята, които работодателите плащат, и инвестиционните решения, които ще определят производителността на бизнеса и на целите икономики.